A A A A A

Грехове: [Аборт]


1 Коринтяни 1:27
Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;

Второзаконие 24:16
Бащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; всеки поради собствения си грях да бъде умъртвяван.

Второзаконие 30:19
Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; за това, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти;

Галатяни 1:15
А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат,

Исая 43:25
Аз, Аз съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си, И няма да си спомня за греховете ти.

Исая 44:24
Така казва Господ изкупителят ти, Който те е образувал в утробата: Аз съм Господ, Който извърших всичко; Който сам разпрострях небето, И сам разстлах земята;

Ефесяни 1:7
в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат,

Изход 4:11
Но Господ му рече: Кой е направил човешките уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ?

Исая 64:8
Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.

Еремия 1:5
Преди да ти дам образ в корема познах те, и преди да излезеш из утробата осветих те. Поставих те за пророк на народите.

Псалми 100:3
Познайте, че Господ е Бог; Той ни е направил, и ние сме Негови; Негови люде [сме] и овце на пасбището Му.

Псалми 127:3
Ето, наследство от Господа са чадата, И награда [от него е] плодът на утробата.

Лука 2:6-7
[6] И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.[7] И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.

Ефесяни 1:3-4
[3] Благословен [да бъде] Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места;[4] както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;

1 Коринтяни 6:19-20
[19] Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си,[20] защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, [и с душите си, които са Божии].

Исая 45:9-11
[9] Горко на онзи, който се препира със Създателя си! Черепка от земните черепки! Ще рече ли калта на този, който й дава образ: Що правиш? Или изделието ти [да рече за тебе]: Няма ръце?[10] Горко на онзи, който казва на баща [си]: Какво раждаш? Или на жена му: Какво добиваш?[11] Така казва Господ, Светият на Израиля и неговият Създател: Допитвай се до Мене за бъдещето; За синовете Ми и за делото на ръцете Ми заповядайте Ми.

Изход 21:22-25
[22] Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, [който я е ударил] непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.[23] Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,[24] око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,[25] изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

Псалми 139:13-16
[13] Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.[14] Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае [това].[15] Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната [ми] форма.[16] Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките [ми] определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.

Лука 1:41-44
[41] И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,[42] и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба![43] И от какво ми е тая [чест], да дойде при мене майката на моя Господ?[44] Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.

Изход 20:1-13
[1] Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза:[2] Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.[3] Да нямаш други богове освен Мене.[4] Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;[5] да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,[6] а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.[7] Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.[8] Помни съботния ден, за да го освещаваш.[9] Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;[10] а на седмия ден, [който] е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти;[11] защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.[12] Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.[13] Не убивай.

Bulgarian Bible 1914
Public Domain Version 1914