A A A A A

Потайности: [Рак]


2 Коринтяни 4:16-19
[16] Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.[17] Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,[18] които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.[19] Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

Псалми 107:20
Изпраща словото Си та ги изцелява, И [ги] отървава от ямите, [в които лежат].

Исая 40:31
Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.

Второзаконие 31:6
Бъдете силни и дързостни, не бойте се нито да се страхувате от тях; защото Господ твоят Бог Той е, Който върви пред тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави.

Матей 11:28-29
[28] Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.[29] Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

Псалми 18:6
В утеснението си призовах Господа. И към Бога мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.

Еклесиаст 3:1
Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

Еремия 29:11
Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.

Йоан 14:1-4
[1] Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене.[2] В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.[3] И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.[4] И вие знаете за къде отивам и пътя [знаете].

Римляни 8:16-25
[16] [Така] самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.[17] И ако [сме] чада то [сме] и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с [Него], да се и прославяме заедно с [Него].[18] Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.[19] Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването [ни като] Божии синове.[20] Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,[21] с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, [и ще премине] в славната свобода на Божиите чада.[22] Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.[23] И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, [сиреч], изкупването на нашето тяло.[24] Защото с [тая] надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда [изпълнена], не е [вече] надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?[25] Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

1 Петрово 1:3
Благословен [да бъде] Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите,

2 Коринтяни 1:3-6
[3] Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.[4] Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.[5] Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.[6] Но, ако ни наскърбяват, [това е] за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, [това е] за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

Bulgarian Bible 1940
Public Domain Version 1940