A A A A A

Еремия 27:1-22
1. В началото на царуването на Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син, дойде това слово от Господа към Еремия и рече:
2. Така ми казва Господ: Направи си ремъци и дървени части [на хомот], и тури ги на врата си;
3. и прати ги на едомския цар, на моавския цар, на царя на амонците, на тирския цар и на сидонския цар чрез ръката на ония посланици, които са дошли в Ерусалим при Юдовия цар Седекия;
4. и дай им заръчка за господарите им, като речеш: Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Така да кажете на господарите си -
5. Аз чрез голямата Си сила и чрез простряната Си мишца съм направил земята, както човека и животните, които са по лицето на земята; и давам я на когото благоволя.
6. И сега дадох всички тия земи в ръката на слугата Си Навуходоносора, вавилонския цар; тоже и полските зверове дадох нему за да му слугуват.
7. И всичките народи ще слугуват нему, на сина му и на внука му, докле дойде времето и на неговата земя; и тогава много народи и велики царе ще поробят и него.
8. И оня народ или царство, което не би приело да слугува на тоя вавилонски цар Навуходоносора, и което не би приело да тури врата си под хомота на вавилонския цар, - Аз ще накажа оня народ, казва Господ, с нож, с глад и с мор, догдето го довърша чрез неговата ръка.
9. А вие недейте слуша пророците си, нито чародеите си, нито предвещателите си, нито омаятелите си, които, като ви говорят, казват: Няма да слугувате на вавилонския цар;
10. защото те ви пророкуват лъжа, та да ви отдалечат от земята ви, и Аз да ви изпъдя, та да загинете.
11. А оня народ, който подложи врата си под хомота на вавилонския цар и му слугува, него ще оставя да пребивава в земята си, казва Господ и ще я работи и ще я населява.
12. Говорих и на Юдовия цар Седекия същите думи, като рекох: Наведете вратовете си под хомота на вавилонския цар, и слугувайте нему и на людете му и ще живеете.
13. Защо да умрете, ти и людете ти, от нож, от глад и от мор, според както Господ говори за народа, който не би слугувал на вавилонския цар?
14. Затова недейте слуша думите на пророците, които като ви говорят казват: Няма да слугувате на вавилонския цар; защото те ви пророкуват лъжа.
15. Понеже Аз не съм ги пратил, казва Господ, а те пророкуват лъжливо в Моето име, та да ви изпъдя и да погинете, вие и пророците, които ви пророкуват.
16. Говорих и на свещениците и на всички тия люде, като рекох: Така казва Господ: Недейте слуша думите на пророците си, които ви пророкуват, казвайки: Ето, съдовете на Господния дом ще се донесат подир малко от Вавилон; защото те ви пророкуват лъжа.
17. Недейте ги слуша; слугувайте на вавилонския цар и живейте; защо да се запусти тоя град?
18. Но ако те са пророци и ако Господното слово е с тях, нека се помолят сега Господу на Силите щото съдовете, които са останали в Господния дом и в Ерусалим, да не отидат във Вавилон.
19. Защото така казва Господ на Силите за стълбовете, за [медното] море, за подножията, и за другите съдове, които са останали в тоя град,
20. които вавилонският цар Навуходоносор не взе, когато заведе в плен от Ерусалим във Вавилон Юдовия цар Иехония, Иоакимовия син, и всичките Юдови и ерусалимски благородни, -
21. да! така казва Господ на Силите, Израилевият Бог, за съдовете, които останаха в Господния дом, и в двореца на Юдовия цар и в Ерусалим:
22. Те ще бъдат занесени във Вавилон, и ще останат там до деня, когато ще ги посетя, казва Господ; тогава ще ги донеса и ще ги върна на това място.

Еремия 28:1-17
1. В същата година, в началото на царуването на Юдовия цар Седекия, в четвъртата година, в петия месец, пророк Анания, Азоровият син, който бе от Гаваон, ми говори в Господния дом, пред свещениците и пред всичките люде, казвайки:
2. Така говори Господ на Силите, Израилевият Бог, като казва: Строших хомота на вавилонския цар.
3. Вътре в две цели години ще върна в това място всичките съдове на Господния дом, които вавилонският цар Навуходоносор взе от това място и занесе във Вавилон;
4. и в това място ще върна, казва Господ, Юдовия цар Иехония, Иоакимовия син, и всичките Юдови пленници, които отидоха във Вавилон; защото ще строша хомота на вавилонския цар.
5. Тогава пророк Еремия говори на пророк Анания пред свещениците и пред всичките люде, които стояха в Господния дом;
6. и рече пророк Еремия: Амин! Господ да направи така! Господ да изпълни думите, които си пророкувал, и да върне от Вавилон в това място съдовете на Господния дом и всички, които са били пленени.
7. Обаче, чуй сега това слово, което аз говоря в ушите ти и в ушите на всичките люде:
8. Пророците, които са били преди мене и преди тебе от старо време, пророкуваха против много страни и против много големи царства за война, за зло и за мор.
9. Пророкът, който пророкува за мир, - когато се изпълни думата му, [тогава] ще се познае, че той е пророк, когото Господ наистина е пратил.
10. Тогава пророк Анания взе хомота от врата на пророк Еремия та го строши.
11. И Анания говори пред всичките люде, думайки: Така казва Господ: По тоя начин ще строша хомота на вавилонския цар Навуходоносора от врата на всичките народи вътре в две цели години. И пророк Еремия отиде по пътя си.
12. Тогава Господното слово дойде към Еремия, след като пророк Анания бе строшил хомота от врата на пророк Еремия, и каза:
13. Иди та говори на Анания като речеш: Така казва Господ: Ти строши дървените хомоти; но вместо тях ще направиш железни хомоти.
14. Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Железен хомот турих на врата на всички тия народи, за да слугуват на вавилонския цар Навуходоносора; и ще му слугуват; дадох му още и полските зверове.
15. Тогава рече пророк Еремия на пророка, Анания: Слушай сега, Анание, Господ не те е пратил; но ти правиш тия люде да уповават на лъжа.
16. Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще те отпратя от лицето на земята! Тая година ще умреш, защото си проповядвал бунт против Господа.
17. И така, пророк Анания умря същата година, в седмия месец.

Псалми 119:33-40
33. Хе. Господи, научи ме пътя на Твоите повеления, И аз ще го пазя до край.
34. Вразуми ме, и ще държа закона Ти. Да! ще го пазя от все сърце.
35. Управяй ме в пътя на Твоите заповеди, Защото в него се наслаждавам.
36. Приклони сърцето ми към Твоите свидетелства, А не към сребролюбие.
37. Отвърни очите ми да не гледат суета, И съживи ме в пътищата Си.
38. Потвърди словото Си към слугата Си, Което [ще води] към страх от Тебе.
39. Отвърни от мене укора, от който се боя, Защото Твоите съдби са добри.
40. Ето, копнея за Твоите правила; Съживи ме чрез правдата Си.

Притчи 27:18-18
18. Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

2 Солунци 3:1-18
1. Най-после братя, молете се за нас, да напредва бърже Господното слово и да се прославя, както и у вас,
2. и да се избавим от неразбраните и нечестивите човеци; защото не във всички има вяра.
3. Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и ще ви опази от лукавия.
4. И уверени сме в Господа за вас, че и вършите това, и ще вършите това, което заповядваме.
5. А Господ да управи сърцата ви в Божията любов и в Христовото търпение.
6. Заръчваме ви още, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, да страните от всеки брат, който се обхожда безчинно, а не по преданието, което сте приели от нас.
7. Понеже сами вие знаете, как трябва да ни подражавате, защото ние не се обходихме безчинно между вас;
8. нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и усилие работехме нощем и денем, за да не отегчим никого от вас;
9. не че нямаме правота, а за да ви представим себе си пример; за да ни подражавате.
10. Защото и когато бяхме при вас заръчахме ви това: Ако не иска някой да работи, той нито да яде.
11. Понеже слушаме, какво някои постъпвали безчинно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи.
12. На такива заръчваме и ги увещаваме в [името на] Господа Исуса Христа да работят тихо и да ядат своя си хляб.
13. А на вас, братя, да ви не дотегва да вършите добро.
14. И ако някой не се покорява на нашето слово чрез това послание, забележете го, за да не се събирате с него, с цел да се засрами.
15. Обаче, недейте го счита за неприятел, а го наставлявайте като брат.
16. А сам Господ на мира да ви дава мир всякога и всякак. Господ да бъде с всички ви.
17. Поздравът с моята собствена ръка, който е белег на всяко послание, аз, Павел, пиша така:
18. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с всички вас. [Амин].