Съдии 9

1

След това, Авимелех, Еровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си, та говори на тях и на цялото семейство на бащиния дом на майка си, като рече:

2

Кажете, моля, на всеослушание пред всичките сихемски мъже; Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всичките Ероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още, че аз съм ваша кост и ваша плът.

3

Братята, прочее, на майка му изказаха всички тия думи за него на всеослушание пред всичките сихемски мъже; и сърцата им склониха към Авимелеха, защото рекоха: Той ни е брат.

4

И дадоха му седемдесет сребърници от капището на Ваалверита; и с тях Авимелех нае едни никакви и развалени мъже, които вървяха подир него.

5

И, като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си Еровааловите синове, седемдесет души; само че най-младият Ероваалов син, Иотам, оцеля, защото се скри.

6

Тогава всичките сихемски мъже и целият дом Милов се събраха, и отивайки, поставиха Авимелеха цар, близо при дъба на гарнизона, който бе в Сихем.

7

А когато се извести това на Иотама, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин, и като издигна гласа си, извика и каза им: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог:

8

еднъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее, и рекли на маслината: Царувай над нас.

9

Но маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдавам почит на Бога и на човека, та да ида да се развявам над дърветата?

10

Тогава дърветата рекли на смокинята: Дойди ти и царувай над нас.

11

Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и добрия си плод, та да ида да се развявам над дърветата?

12

После дърветата рекли на лозата: Дойди ти та царувай над нас.

13

Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и човеците, та да ида да се развявам над дърветата?

14

Сетне всичките дървета рекли на тръна: Дойди ти, та царувай над нас.

15

А трънът рекъл на дърветата: Ако наистина ме помазвате цар над вас, дойдете, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън из тръна и изпояде ливанските кедри.

16

Сега, прочее, ако сте постъпили вярно и справедливо, като сте поставили Авимелеха цар, и ако сте се обходили добре с Ероваала и с дома му, и ако сте му сторили, според както [извършеното от] ръцете му заслужава, -

17

(защото баща ми воюва за вас и тури в опасност живота си та ви избави от ръката на Мадиама;

18

а днес сте въстанали против бащиния ми дом, и сте изклали върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и сте поставили Авимелеха, син на слугинята му, цар на сихемските мъже, защото ви е брат), -

19

ако, прочее, днес сте постъпили вярно и справедливо с Ероваала и дома му, то радвайте се на Авимелеха, па нека се радва и той на вас!

20

Но ако не, нека излезе огън из Авимелеха и изпояде сихемските мъже и Миловия дом; и нека излезе огън из сихемските мъже и из Миловия дом и изпояде Авимелеха!

21

Тогава Иотам се спусна и побягна, и като отиде във Вир, живееше там, поради страха от брата си Авимелеха.

22

И Авимелех началствува над Израиля три години.

23

А Бог прати злобен дух между Авимелеха и сихемските мъже, та сихемските мъже измениха на Авимелеха,

24

за да дойде [наказание] за насилието, извършено над седемдесетте Ероваалови синове, върху Авимелеха брата им, който ги изкла, за да се наложи кръвта им [върху него] и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си.

25

Сихемските мъже, прочее, поставиха засади против него по върховете на хълмовете, та обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това се извести на Авимелеха.

26

В това време дойде Гаал, Еведовият син и братята му, та заминаха в Сихем; и сихемските мъже се довериха на него.

27

И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха [гроздето] и се развеселиха, и отидоха в капището на бога си, ядоха и пиха, и проклеха Авимелеха.

28

Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех, и кой е Сихем, та да му слугуваме? Не е ли той Ероваалов син? и не е ли Зевул настойника му? Слугувайте на мъжете на Сихемовия баща Емора; а нему защо да слугуваме ние?

29

Дано бяха тия люде под моята ръка! тогава аз бих изгонил Авимелеха. И рече на Авимелеха: Увеличи войската си и излез!

30

И когато чу Зевул, управителят на града, думите на Гаала, Еведовия син, гневът му пламна.

31

И прати тайно вестители до Авимелеха да кажат: Ето, Гаал Еведовият син и братята му са дошли в Сихем; и, ето, те подигат града против тебе.

32

Затова, стани през нощта, ти и людете, които са с тебе, та постави засади по полето.

33

И на утринта, щом изгрее слънцето, стани рано и спусни се върху града; и, ето, когато [Гаал] и людете, които са с него, излязат против тебе, тогава ти му направи каквото ти дойде отръка.

34

И тъй, през нощта Авимелех стана и всичките люде, които бяха с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.

35

И Гаал, Еведовият син, излезе та застана във входа на градската порта; и Авимелех и людете, които бяха с него, станаха от засадата.

36

А когато видя людете, Гаал рече на Зевула: Ето, люде слизат от върховете на хълмовете. А Зевул му каза: Сянката на хълмовете ти се вижда като човеци.

37

Пак Гаал проговори, казвайки: Виж, люде слизат посред местността и една дружина иде покрай дъба Маоненим.

38

Тогава Зевул му каза: Где е сега хвалението ти, Гдето рече: Кой е Авимелех та да му слугуваме? Не са ли тия людете, които ти презираше? Излез, прочее, сега, та се бий с тях.

39

Тогава Гаал излезе на чело на сихемските мъже, та се би с Авимелеха.

40

И Авимелех го погна; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до върха на портата.

41

И Авимелех остана в Арума; а Зевул изпъди Гаала и братята му, за да не живеят в Сихем.

42

А на утринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелеха.

43

Тогава той взе людете [си] та ги раздели на три дружини, и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизаха из града, стана против тях та ги порази.

44

И Авимелех и дружината, която беше с него, се спуснаха и застанаха във входа на градската порта, а двете дружини се хвърляха върху всичките, които бяха по полето та ги порази.

45

И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града и изби людете, които бяха в него, разори града и посея го със сол.

46

А всичките мъже на сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верита.

47

И извести се на Авимелеха, че всичките мъже от сихемската кула се били събрали.

48

Тогава Авимелех се качи на гората Салмон, той и всичките люде, които бяха с него; и Авимелех взе брадвата в ръка та отсече клон от едно дърво, дигна го, и като го тури на рамото си, каза на людете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене.

49

И така, всичките люде отсякоха, всеки клона си, и като отидоха подир Авимелеха натрупаха ги на укреплението, и, като бяха човеците вътре, запалиха укреплението, тъй щото и всичките мъже от сихемската кула умряха, около хиляда мъже и жени.

50

След това Авимелех отиде в Тевес та разположи стан против Тевес и го превзе.

51

Но всред града имаше яка кула, гдето прибягнаха всичките мъже и жени, и всичките градски жители, та се затвориха, и качиха се на покрива на кулата.

52

Но Авимелех, като стигна до кулата, би се против нея, и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.

53

Тогава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава та му строши черепа.

54

И той бърже извика към момъка, оръженосеца си, и му каза: Изтегли меча си та ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И момъкът му го прободе, та умря.

55

И Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, разотидоха се, всеки на мястото си.

56

Така Бог въздаде на Авимелеха злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.

57

Тоже Бог въздаде на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и дойде на тях проклетията, [произнесена] от Иотама Еровааловия син.