Съдии 20

1

Тогава всичките израилтяни излязоха, и цялото общество, от Дан до Вирсавее, заедно с Галаадската земя, се събра като един човек пред Господа в Масфа.

2

И людете от всичките краища, всичките Израилеви племена, четиристотин хиляди мъже пешаци, които теглеха меч, се представиха в събранието на Божите люде.

3

И вениаминците чуха, че израилтяните отишли в Масфа. И израилтяните казаха: Разправете ни как стана това зло.

4

И левитинът, мъжът на убитата жена, в отговор рече: Дойдох в Гавая Вениаминова, аз и наложницата ми, за да пренощуваме.

5

А гавайските мъже се подигнаха против мене, и през нощта обиколиха къщата в която бях; мене искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха, та умря.

6

Затова взех наложницата си та я разсякох и я изпратих по всичките предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израиля.

7

Гледайте, вие израилтяните, всинца вие, съветвайте се тук помежду си, и дайте мнението си.

8

Тогава всичките люде станаха като един човек и казаха: Никой от нас няма да отиде в шатъра си, нито ще се върне някой от нас в къщата си,

9

но ето сега какво ще направим на Гавая, [ще отидем] против нея по жребие;

10

и ще вземем по десет мъжа на сто от всичките Израилеви племена, и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, които да донесат храна на людете, та, като стигнат в Гавая Вениаминова, да им сторят според всичкото безумие, което те извършиха в Израиля.

11

И тъй, събраха се против града всичките Израилеви мъже, обединени като един човек.

12

Тогава Израилевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което се е извършило помежду ви?

13

Сега, прочее, предайте човеците, ония развратници, които са в Гавая, за да ги избием, и да отмахнем това зло от Израиля. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си израилтяните;

14

и вениаминците се събраха от градовете си на Гавая, за да излязат на бой против израилтяните.

15

И в оня ден вениаминците, [излезли] от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които теглеха меч, освен жителите на Гавая, които се преброиха седемстотин отборни мъже.

16

Между всички тия люде имаше седемстотин отборни мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни на косъм и всеки път да улучат.

17

А без Вениамина, Израилевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които теглеха меч; всички тия бяха военни мъже.

18

Тогава израилтяните станаха, възлязоха във Ветил, та се допитаха до Бога, казвайки: Кой от нас да възлезе пръв против вениаминците? А Господ каза: Юда [да излезе] пръв.

19

И тъй, на утринта израилтяните станаха та разположиха стан против Гавая.

20

И Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамина; и опълчиха се Израилевите мъже на бой против тях в Гавая.

21

А вениаминците излязоха из Гавая, та в оня ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израиля.

22

Но людете, Израилевите мъже, се ободриха и опълчиха се пак на бой, на мястото, гдето бяха се опълчили първия ден.

23

Защото израилтяните бяха възлезли и плакали пред Господа до вечерта, и бяха се допитали до Господа, казвайки: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? И Господ беше казал: Възлезте против него.

24

И така, на втория ден израилтяните се приближиха при вениаминците.

25

А на втория ден Вениамин излезе из Гавая против тях та повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички тия теглеха меч.

26

Тогава всичките израилтяни и всичките люде влязоха та дойдоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, и постиха в оня ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред Господа.

27

После израилтяните се допитаха до Господа, (защото през ония дни ковчегът на Божия завет беше там,

28

и Финеес, син на Елеазара, Аароновият син, служеше пред него през ония дни), и запитаха: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? или да престанем? И Господ каза: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви.

29

Тогава Израил постави засада около Гавая.

30

И на третия ден израилтяните излязоха против вениаминците, та се опълчиха против Гавая както в предишните дни.

31

А вениаминците излязоха против людете, отвлякоха се от града, и почнаха както в предишните дни да поразяват людете по пътищата, (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израиля.

32

Затова вениаминците си казаха: Те падат пред нас както по-напред. А израилтяните рекоха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата.

33

Тогава всичките Израилеви мъже станаха от мястото си, та се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израиля изкочи от мястото си, от Гавайската ливада.

34

И дойдоха против Гавая десет хиляди отборни мъже от целия Израил, и битката ставаше ожесточена; но [вениаминците] не знаеха, че бедата ги застигаше.

35

Защото Господ порази Вениамина пред Израиля; и в оня ден израилтяните погубиха от вениаминците двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всички теглеха меч.

36

И вениаминците видяха, че бяха поразени. Защото израилевите мъже отстъпиха пред вениаминците, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая.

37

Тогава засадата побърза та се спусна върху Гавая; и засадата дебнеше напред, и поразиха целия град с острото на ножа.

38

А Израилевите мъже бяха определили знак с ония, които бяха в засадата, да направят да се издигне от града голям стълб дим.

39

И когато израилтяните отстъпиха в битката, Вениамин почна да поразява, и уби от израилтяните около тридесет мъже, защото си рекоха: Наистина те падат пред нас както при първата битка.

40

Но когато облакът почна да се издига от града в димен стълб, вениаминците погледнаха назад, и, ето, целият град се издигаше [в дим] към небето.

41

Тогава се повърнаха Израилевите мъже; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото видяха, че бедата ги постигна.

42

Затова обърнаха се пред Израилевите мъже към пътя за пустинята; но битката ги притисна; и те погубваха всред градовете ония които излизаха из тях.

43

Заобиколиха вениаминците, гониха ги, и тъпкаха ги лесно до срещу Гавая към изгрева на слънцето.

44

И паднаха от Вениамина осемнадесет хиляди мъже, - всички храбри мъже.

45

Прочее, те се обърнаха та побягнаха към пустинята в канарата Римон; а [израилтяните] набраха от тях пабирък по пътищата, пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и [там] убиха от тях две хиляди мъже.

46

Така, всичките, които паднаха в оня ден от Вениамина, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които теглеха меч, - всички храбри мъже.

47

А шестстотин мъже се обърнаха та побягнаха към пустинята в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца.

48

А Израилевите мъже се обърнаха върху вениаминците, та ги поразиха с острото на ножа, както градски човек, така и добитък, и всичко що се намираше; и предадоха на огън всичките градове, които намираха.