Съдии 2

1

И ангел Господен дойде от Галгал у Бохим та каза: Изведох ви из Египет и доведох ви в земята, за която бях се клел на бащите ви, като рекох: Няма да наруша завета Си с вас до века.

2

Вие да не направите договор с жителите на тая земя, а да съсипете олтарите им; но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?

3

За това и Аз рекох: Няма да ги изгоня от пред вас; но те ще се намират между ребрата ви, и боговете им ще ви бъдат примка.

4

И когато ангелът Господен изговори тия думи на всички израилтяни, людете плакаха с висок глас.

5

За туй нарекоха онова място Бохим; и там пренесоха жертва Господу.

6

И когато Исус разпусна людете, израилтяните отидоха всеки в наследството си, за да притежават земята,

7

И людете служиха на Господа през всичките дни на Исуса и през всичките дни на старейшините, които преживяха Исуса, които видяха всички велики дела, които Господ беше извършил за Израиля.

8

И Господният слуга, Исус Навиевият син, умря, на възраст сто и десет години.

9

И погребаха го в предела на наследството му в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрема, на север от хълма Гаас.

10

Също и цялото това поколение се прибра при бащите си; а след тях настана друго поколение, което не знаеше Господа, нито делото, което беше извършил за Израиля.

11

И израилтяните сториха зло пред Господа, като се поклониха на ваалимите,

12

и оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги беше извел из Египетската земя, та последваха други богове, от боговете на племената, които бяха около тях, и, като им се поклониха, разгневиха Господа.

13

Те оставиха Господа та служиха на Ваала и на астартите.

14

И гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на грабители, които ги ограбиха; и предаде ги в ръката на околните им неприятели, така, щото не можаха вече да устоят пред неприятелите си.

15

Където и да излизаха, Господната ръка беше против тях за зло, както Господ беше говорил, и според както Господ им се беше клел; и те изпаднаха в голямо утеснение.

16

Тогава Господ въздигаше съдии, които ги избавяха от ръката на грабителите им.

17

Но те и съдиите си не слушаха, а блудствуваха след други богове и кланяха им се; скоро се отклониха от пътя, в който ходиха бащите им, които слушаха Господните заповеди: те, [обаче], не направиха така.

18

И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и ги избавяше от ръката на неприятелите им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше поради охканията им от ония, които ги угнетяваха и притесняваха.

19

А когато умреше съдията, те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се кланят; не преставаха от делата си, нито от [да ходят] упорито в пътя си.

20

От това гневът на Господа пламна против Израиля, и Той каза: Понеже тоя народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми,

21

то и Аз няма да изгоня вече от пред тях ни един от народите, които Исус остави, когато умря,

22

за да изпитам чрез тях Израиля дали ще пазят Господния път и ходят в него, както го пазеха бащите им, или не.

23

И тъй, Господ остави тия народи, без да ги изгони скоро, и не ги предаде в ръката на Исуса.