Съдии 18

1

В онова време нямаше цар в Израиля; и в ония дни Дановото племе си търсеше притежание, гдето да се засели, защото до оня ден не беше им се паднало наследство между Израилевите племена.

2

И данците изпратиха от рода си петима мъже от цялото си число, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изследват, като им казаха: Идете, изследвайте земята. И те дойдоха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя и там пренощуваха,

3

[защото], като се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левитин и свърнаха там та му казаха: Кой те доведе тук? и що правиш на това място? и какво ти се пада тук?

4

А той им рече: Така и така ми направи Михей, и пазари ме, та му станах свещеник.

5

И те му рекоха: Молим, допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътешествието, по което отиваме.

6

А свещеникът им каза: Идете с мир; пътешествието, по което отивате, е пред Господа.

7

Тогава петимата мъже тръгнаха; и като дойдоха в Лаис, видяха, че людете в него живееха безгрижно, както сидонците, спокойно и без страх, защото нямаше в земята властелин, който да ги притеснява в нещо; и те бяха далеч от сидонците, и нямаха сношение с никого.

8

Те, прочее, се върнаха при братята си в Сарая и Естаол; и братята им рекоха: Какво [ще кажете] вие?

9

А те рекоха: Станете, нека отидем против тях; защото видяхме земята, и, ето, много е добра. Вие [още] седите ли? Не се обленявайте да идете и влезете, за да завладеете земята.

10

Като отидете ще намерите люде, които живеят безгрижно и на обширна земя, (защото Бог я даде в ръката ни), земя, в която няма оскъдност от нищо, каквото има на света.

11

И тъй, потеглиха от там, от Дановия род, от Сарая и от Естаол, шестстотин мъже препасани с войнишки оръжия.

12

И отивайки, те разположиха стан у Кириатиарим в Юда; за това нарекоха онова място Маханедан, [както се казва и] до днес; ето то се намира зад Кириатиарим.

13

И от там преминаха в Ефремовата хълмиста земя та дойдоха до Михеевата къща.

14

Тогава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, проговориха, казвайки на братята си: Знаете ли, че в тия къщи има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Сега, прочее, размислете, какво трябва да направите.

15

И така, те се отбиха там, та отидоха в къщата на младия левитин ([ще каже], в Михеевата къща) и го поздравиха.

16

И шестте стотин мъже, които бяха от данците, застанаха, препасани с войнишките си оръжия, във входа на вратата.

17

Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там, та взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли, и леяния кумир; а свещеникът стоеше във входа на вратата с шестте стотин мъже, които бяха препасани с войнишки оръжия.

18

И когато влязоха те в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им рече: Що правите вие?

19

А те му рекоха: Мълчи! тури ръката си на устата си, та дойди с нас и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек, или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израиля?

20

На това свещеникът сърдечно се зарадва, и, като взе ефода, домашните идоли, и изваяния идол, отиваше си всред людете.

21

И те се обърнаха та потеглиха, като туриха пред себе си децата и добитъка и по-скъпите си вещи.

22

Когато те се бяха отдалечили от Михеевата къща, човеците от къщите съседни с Михеевата къща, се събраха и застигнаха данците.

23

И като извикаха на данците, тия обърнаха лицата си та рекоха на Михея: Що ти е та си събрал при себе си такова множество?

24

А той каза: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника, и тръгнахте; и що повече ми остава? Как, прочее, ми казвате: Що ти е?

25

А данците му рекоха: Да се не чуе гласът ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, та изгубиш живота си и живота на домашните си.

26

И данците вървяха по пътя си; а Михей, като видя, че те са по-силни от него, върна се та дойде у дома си.

27

Те, прочее, взеха това, що беше направил Михей, и свещеника когото имаше, та дойдоха в Лаис, при люде спокойни и живеещи без страх; и поразиха ги с острото на ножа и изгориха града с огън.

28

И нямаше кой да го избави, защото беше далеч от Сидон, и те нямаха сношения с никого. Градът бе в долината до Вет-реов; и те го съградиха [изново] и се заселиха в него.

29

И нарекоха града Дан, по името на баща си Дан, който се е родил на Израиля; а по-напред името на града беше Лаис.

30

Тогава данците си поставиха изваяния идол; а Иоанатан, син на Гирсона, син на Моисея, - той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята се плени.

31

Така те си поставиха изваяния идол, който Михей бе направил, и който оставаше там през цялото време, когато Божият дом беше в Сило.