Съдии 15

1

И след известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си с едно яре и рече: Ще вляза при жена си в спалнята. Но баща й не го остави да влезе.

2

И баща й каза: Наистина аз си рекох, че ти съвсем си я намразил; затова я дадох на другаря ти. По-малката й сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея, моля, вместо другата.

3

А Самсон им каза: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците като им сторя и аз зло.

4

И тъй, Самсон отиде та хвана триста лисици, и, като взе главни, обърна опашка към опашка, и тури по една главня в средата между двете опашки.

5

И като запали главните, пусна [лисиците] по сеитбите на филистимците и изгори копните и непожънатите класове, тоже и маслините.

6

Тогава филистимците рекоха: Кой стори това? И думаха: Самсон зетът на тамнатеца, за гдето този взе жена му та я даде на другаря му. Затова, филистимците дойдоха та изгориха нея и баща й с огън.

7

А Самсон им каза: Щом правите така, аз ще си отмъстя на вас, и само тогава ще престана.

8

И порази ги с голямо клане на длъж и на шир; тогава слезе та седна в разцепа на скалата Итам.

9

Тогава филистимците възлязоха та разположиха стан в Юда и се разпростряха в Лехий.

10

И юдейците им рекоха: Защо сте дошли против нас? И те казаха: Дойдохме да вържем Самсона, за да му направим както направи и той на нас.

11

Затова, три хиляди мъже от Юда слязоха в разцепа на скалата Итам, та рекоха на Самсона: Не знаеш ли, че филистимците ни станаха господари? Що е, прочее, това, което ти си ни сторил? А той им рече: Както ми сториха те, така им сторих и аз.

12

А те му рекоха: Ние сме слезли да те вържем, за да те предадем в ръката на филистимците. И Самсон им каза: Закълнете ми се, че вие няма сами да ме нападнете.

13

А те приказваха с него и рекоха: Не, само ще те вържем и ще те предадем в ръката им; но да те убием, това никак няма да направим. И тъй, вързаха го с две нови въжета и го изведоха от скалата.

14

Когато дойде в Лехий, филистимците го посрещнаха с възклицание. А Господният Дух дойде със сила на него; и въжетата, които бяха на мишците му, станаха като лен прегорен с огън, и връзките му [като че ли] се разтопиха от ръцете му.

15

И като намери оселова челюст още прясна, простря ръката си та я взе и уби с нея хиляда мъже.

16

Тогава рече Самсон: - С оселова челюст купове, купове, С оселова челюст убих хиляда мъже.

17

И като престана да говори, хвърли челюстта от ръката си, от което се нарече онова място Рамат-лехий.

18

А подире той ожадня премного; и извика към Господа, казвайки: Ти даде чрез ръката на слугата Си това голямо избавление; а сега да умра ли от жажда и да падна в ръката на необрязаните?

19

Но Бог разцепи трапа, който е в Лехий, и вода излезе из него; и като пи, духът му се съвзе, и той се съживи; затова, нарече [мястото], което е в Лехий, Енакоре, [както се нарича и] до днес.

20

И той съди Израиля във времето на филистимското [господаруване] двадесет години.