Откровение 9

1

И като затръби петият ангел, видях една звезда паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст.

2

И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздуха потъмняха от дима на пропастта.

3

И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила, както е силата, [що] имат земните скорпии.

4

Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си.

5

И позволи им се, не да убиват тия, но да ги мъчат пет месеца; и мъката беше като мъка от скорпия, когато ужили човека.

6

През ония дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.

7

И скакалците приличат на коне, приготвени за война; и на главите им [имаше] като корони подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица.

8

А те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като на лъв.

9

При това, имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой.

10

Имаха и опашки подобни на скорпиини, и жила; а в опашките си имаха сила да повреждат човеците пет месеца

11

Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който по еврейски се нарича Авадон, а на гръцки се именува Аполион.

12

Едното горко мина; ето, още две горки идат подир това.

13

И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога,

14

че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат.

15

И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците.

16

И числото на воюващите конници беше двеста милиона; аз чух числото им.

17

И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха [като] огнени, яцинтови и жупелни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.

18

От тия три язви, - от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им, - биде избита третата част от човеците.

19

Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха.

20

И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят [вече] на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;

21

също не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от боледуванията си, нито от кражбите си.