Исус Навиев 9

1

А когато чуха това всичките царе оттатък Иордан, в хълмистите места и в полетата и във всичките крайбрежия на голямото море до срещу Ливан [сиреч], хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците,

2

събраха се единодушно да се бият с Исуса и Израиля.

3

А жителите на Гаваон, като чуха що бе сторил Исус на Ерихон и на Гай,

4

постъпиха хитро, като отидоха та се престориха на посланици и взеха стари вретища[ та ги туриха] на ослите си и стари и раздрани и вързани мехове за вино,

5

и стари и кърпени обуща на нозете си, и стари дрехи на себе си, и всичкият хляб, който си доставиха за храна, беше сух и плесенясал.

6

Те дойдоха при Исуса в стана в Галгал та рекоха нему и на Израилевите мъже: От далечна страна сме дошли; сега, прочее, направете договор с нас.

7

Но Израилевите мъже рекоха на евейците: Да не би вие да живеете всред нас; и как ще направим договор с вас?

8

А те казаха на Исуса: Твои слуги сме. И Исус им рече: Кои сте? и от где идете?

9

А те му казаха: От много далечна земя дойдоха слугите ви поради името на Иеова твоя Бог; защото чухме славата Му и всичко що извършил в Египет,

10

и всичко що сторил на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

11

За това ни говориха старейшините ни и всичките жители на нашата земя, казвайки: Вземете в ръката си храна за из пътя та идете да ги посрещнете, и речете им: Ваши слуги сме; и тъй, сега направете договор с нас.

12

Този наш хляб беше топъл, когато си го доставихме от къщите си за храна в деня, когато излязохме, за да дойдем при вас; а, ето, сега е сух и плесенясал.

13

Тия мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, а ето, съдрани са; и тия наши дрехи и обущата ни овехтяха от много дългия ни път.

14

Тогава [израилтяните] приеха мъжете по причина на храната им; а до Господа не се допитаха.

15

Исус сключи мир с тях, и свърза договор с тях, че ще се опази живота им: и началниците на обществото им се заклеха.

16

А три дена след като свързаха договор с тях чуха, че им били съседи и че живеели между тях;

17

и като пътуваха израилтяните, пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

18

Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото бяха им се заклели в Господа Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

19

Всичките началници, обаче, рекоха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа Израилевия Бог; и тъй, сега не можем да се допрем до тях.

20

Ето какво ще сторим с тях: ще запазим живота им, за да не бъде [Божият] гняв на нас поради клетвата, с която им се заклехме.

21

Началниците им казаха още: нека останат живи; но да бъдат дървосечци и водоносци на цялото общество, - според както началниците бяха им говорили.

22

Тогава Исус ги свика та им говори, казвайки: Защо ни излъгахте като рекохте: Много далеч сме от вас, - когато вие сте живеели между нас?

23

Сега, прочее, проклети сте; и никога няма да липсват от вас слуги, [които да бъдат] и дървосечци и водоносци за дома на моя Бог.

24

А те в отговор на Исуса казаха: Понеже слугите бяха добре предизвестени за онова, което Иеова твоят Бог заповядал на слугата Си Моисея, да ви даде цялата земя, и да изтреби от пред вас всичките жители на земята, за това много се уплашихме от вас за живота си, и сторихме това нещо.

25

Сега, ето, в ръцете ти сме; каквото ти се вижда добро и право да ни сториш, стори.

26

Той, прочее, стори с тях така, и ги избави от ръката на израилтяните, та не ги убиха.

27

И в същия ден Исус ги направи дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на Господа в мястото, което Той би избрал, [както са] и до днес.