Исус Навиев 8

1

Подир това Господ рече на Исуса: Не бой се нито се ужасявай; вземи със себе си всичките военни мъже, и стани та се изкачи в Гай; ето, Аз предадох в ръката ти гайския цар, людете му, града му и земята му;

2

и да сториш на Гай и на царя му, както стори на Ерихон и на царя му; само че ще заплените за себе си користите му и добитъка му. Постави против града засада от задната му страна.

3

Тогава Исус стана с всичките военни люде, за да отидат в Гай; и Исус избра тридесет хиляди мъже силни и храбри изпрати ги нощем,

4

и заповяда им, казвайки: Гледайте, поставете засада против града от задната страна на града; да се не отдалечите много от града, и да бъдете всички готови;

5

а аз и всичките люде, които са с мене, ще се приближим до града; и когато излязат против нас, както изпърво, тогава ние ще побегнем от тях.

6

Те ще излязат след нас догде ги отдалечим от града; защото ще си рекат: Те бягат от нас, както по-напред; и ние ще побегнем от тях.

7

Тогава вие станете от засадата и превземете града; защото Господ вашият Бог ще го предаде в ръката ви.

8

И като превземете града да запалите града, да сторите според Господното повеление; ето, заповядах ви.

9

И тъй, Исус ги изпрати; и те отидоха в засада, като седнаха между Ветил и Гай, на западната страна от Гай; а Исус остана през оная нощ всред людете.

10

И Исус, като стана рано на сутринта и прегледа людете, отиде, той и Израилевите старейшини, пред людете за Гай.

11

И всичките военни люде, които бяха с него, отидоха и се приближиха, дойдоха срещу града, и разположиха стан на северната страна от Гай; а между тях и Гай имаше долина.

12

И той взе около пет хиляди мъже и ги постави в засада между Ветил и Гай на западната страна от града.

13

И като наредиха людете - цялото войнство, което беше на север от града, и засадата му на запад от града - Исус отиде през оная нощ всред долината.

14

А гайският цар, като видя това, побърза, той и всичките му люде, мъжете на града, та станаха рано, и в определен час излязоха на полето на бой против Израиля; но той не знаеше, че имаше засада против него зад града.

15

А Исус и целият Израил се престориха на разбити пред тях и бягаха през пътя за пустинята.

16

И всичките люде, които бяха в Гай, бяха свикани, за да ги гонят; и гониха Исуса, и отдалечиха се от града.

17

Така в Гай и Ветил не остана човек, който не излезе след Израиля; и те оставиха града отворен и гониха Израиля.

18

Тогава Господ каза на Исуса: Простри към Гай копието, което държиш в ръката си; защото ще предам [града] в ръката ти. Исус, прочее, простря към града копието, което държеше в ръката си.

19

И щом простря ръката си засадата стана бързо от мястото си, завтекоха се изведнъж и влязоха в града и го превзеха; и побързаха та запалиха града.

20

А когато гайските мъже се огледаха надире, видяха, и, ето че дим се издигаше от града към небето; и нямаха где да бягат ни тук ни там, понеже людете, които бягаха към пустинята, се обърнаха назад против гонителите.

21

А Исус и целият Израил, като видяха, че засадата беше превзела града, и че се издигаше дим от града, обърнаха се назад и поразиха гайските мъже.

22

Другите също излязоха из града против тях; и тъй, те се намериха всред израилтяните, [които бяха] едни отсам а едни оттам; и тия ги поразиха така щото не оставиха никой от тях да живее или да побегне.

23

А царя на Гай хванаха жив, и го доведоха при Исуса.

24

И като изби Израил всичките жители на Гай в полето и пустинята, гдето ги гонеха, и те всички паднаха от острото на ножа догде се изтребиха, тогава целият Израил се върна в Гай и поразиха го с острото на ножа.

25

И всичките паднали в оня ден, мъже и жени, бяха дванадесет хиляди души, всичките гайски люде.

26

Защото Исус не оттегли ръката си, с която бе прострял копието, догде не изтреби като обречени, всичките жители на Гай.

27

Само че Израил плени за себе си добитък и користите на оня град, според думата, която Господ заповяда на Исуса.

28

И така, Исус изгори Гай и го направи всегдашен куп развалини, [както е] до днес.

29

А царя на Гай обеси на дърво [и го остави да виси] до вечерта; и като зайде слънцето, Исус заповяда та снеха трупа му от дървото, хвърлиха го във входа на градската порта, и натрупаха на него голяма грамада камъни, [която стои] и до днес.

30

Тогава Исус издигна олтар на Господа Израилевия Бог на хълма Гевал,

31

както Господният слуга Моисей беше заповядал на израилтяните, според написаното в книгата на Моисеевия закон, олтар от цели камъни, по които желязно [сечиво] не се бе издигнало; и принесоха на него всеизгаряния Господу, и пожертвуваха примирителни приноси.

32

И там написа на камъните един препис на Моисеевия закон, който написа пред израилтяните.

33

И целият Израил, със старейшините им, първенците и съдиите им, чужденци и туземци, застанаха отсам и оттам ковчега, срещу левитските свещеници, които държаха ковчега на Господния завет, - [едната] им половина към хълма Гаризин, и [другата] им половина към хълма Гевал, - както Господният слуга Моисей беше заповядал по-напред, за да благославят Израилевите люде.

34

И след това прочете всичките думи на закона, благословенията и проклетиите, според всичко каквото бе написано в книгата на закона.

35

От всичко що заповяда Моисей нямаше дума, която Исус не прочете пред всичките събрани израилтяни, с жените, децата и чужденците, които се събираха между тях.