Яков 2

1

Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.

2

Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,

3

и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,

4

не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?

5

Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?

6

А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?

7

Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?

8

Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите.

9

Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.

10

Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно [нещо], бива виновен във всичко.

11

Понеже Оня, Който е рекъл: "Не прелюбодействувай", рекъл е и: "Не убивай", тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.

12

Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.

13

Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.

14

Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?

15

Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,

16

и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

17

Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

18

Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако [можеш], покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

19

Ти вярваш, че има [само] един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

20

Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?

21

Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?

22

Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;

23

и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел.

24

Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.

25

Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път?

26

Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.