Второзаконие 32

1

Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.

2

Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.

3

Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.

4

Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.

5

Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.

6

Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

7

Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.

8

Когато Всевишният даваше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.

9

Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е [падащото] Му [Се] с жребие наследство.

10

Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.

11

Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,

12

[Така] Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.

13

Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.

14

С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.

15

А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, угоил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.

16

С чужди [богове] Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.

17

Пожертвуваха на бесове, [които] не [бяха Бог], На богове, които не бяха знаели, На нови [богове] наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;

18

А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.

19

Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

20

И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.

21

Те Ме раздразниха до ревнуване с [онова, което] не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.

22

Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините.

23

Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.

24

Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящите по земята.

25

Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.

26

Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,

27

Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.

28

Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.

29

О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!

30

Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако Канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!

31

Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят [за това].

32

Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;

33

Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.

34

Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

35

На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.

36

Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен.

37

И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,

38

Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Те нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.

39

Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.

40

Защото дигам ръката Си към небето И казвам: [Заклевам се] във вечния Си живот,

41

Че, ако изостря лъскавия Си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.

42

Ще упоя стрелите Си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.

43

Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде за кръвта на слугите Си, И ще стори възмездие на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.

44

И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.

45

И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:

46

Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.

47

Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.

48

В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:

49

Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните за притежание;

50

и умри на планината, на която се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;

51

защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.

52

За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, която давам на израилтяните.