Второзаконие 26

1

Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава за наследство, и я завладееш и се заселиш в нея,

2

тогава да вземеш от първите на всичките земни плодове, които събереш от земята, която Господ твоят Бог ти дава и, като ги туриш в кошница, да отидеш на мястото, което избере Господ твоят Бог, за да установи Името Си там.

3

Да отидеш при оня, който е свещеник в онова време и да му речеш: Признавам днес пред Господа твоя Бог, че влязох в земята, за която Господ се е клел на бащите ни, че ще ни я даде.

4

Тогава свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я тури пред олтара на Господа твоя Бог.

5

А ти да проговориш, казвайки пред Господа твоя Бог: Праотец ми, когато беше скитник сириец, слезе в Египет, гдето престоя, на брой малко [човеци], а там стана народ голям, силен и многочислен.

6

Но египтяните се отнасяха зле с нас и ни притесниха, и ни натовариха с тежка работа;

7

а като извикахме към Господа Бога на бащите ни, Господ послуша гласа ни и погледна на унижението ни, труда ни и угнетението ни.

8

Господ ни изведе из Египет със силна ръка, с издигната мишца, с голям ужас, със знамения и с чудеса;

9

и ни е въвел в това място, и ни е дал тая земя, земя гдето текат мляко и мед.

10

За това, ето, донесох сега първите от плодовете на земята, която си ми дал Ти, Господи. Тогава да ги поставиш пред Господа твоя Бог и да се поклониш пред Господа твоя Бог.

11

И да се развеселиш ти, левитинът и пришелецът, който е всред вас, във всичките блага, които Господ твоят Бог е дал на тебе и на дома ти.

12

Когато в третата година, годината за [плащане] десетъците, свършиш отделянето на всичките десетъци на рожбите си, и ги дадеш на левитина, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата, за да ядат отвътре градовете ти и се наситят,

13

тогава да речеш пред Господа твоя Бог: Напълно изнесох от къщата си посветените [десетъци] и дадох ги на левитина, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата, според всичките заповеди, които си ми заповядал; аз не съм престъпил ни една от заповедите Ти, нито съм ги забравил;

14

не съм ял от [десетъците] във време на жалейката си, нито съм ги иждивил за нечисто нещо, нито съм дал от тях за мъртвец; послушах гласа на Господа моя Бог; сторих според всичко, което си ми заповядал.

15

Погледни от светото Си жилище, от небето, и благослови людете Си Израиля, и земята, която си ни дал, според както си се клел на бащите ни, земя гдето текат мляко и мед.

16

Днес Господ твоят Бог ти заповядва да изпълняш тия повеления и съдби; за това, пази ги и ги изпълнявай с цялото си сърце и с цялата си душа.

17

Днес ти си заявил, че Иеова е твоят Бог и, че ще ходиш в Неговите пътища, ще пазиш повеленията Му, заповедите Му и съдбите Му и ще слушаш Неговия глас;

18

а Господ днес е заявил, че ти ще бъдеш Негов собствен народ, както ти се е обещал, за да пазиш всичките Негови заповеди,

19

и за да те постави по-високо от всичките народи, които е направил, за похвала, за именитост и за слава, и за да сте люде свети на Господа твоя Бог, според както Той е говорил.