Второзаконие 1

1

Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

2

(Има единадесет дена [разстояние] от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).

3

В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,

4

след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

5

Оттатък Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:

6

Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.

7

Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни [места] в полето, в поляната в долините, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.

8

Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.

9

В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.

10

Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.

11

(Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляда пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)

12

Как ще мога аз сам да нося тая тегота - вас, и товара от вас и вашите препирни?

13

Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.

14

И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добро е да го направим.

15

Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

16

И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.

17

В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.

18

И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.

19

Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

20

И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ нашият Бог.

21

Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

22

Тогава вие всички дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.

23

Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

24

И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.

25

И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.

26

Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.

27

Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

28

Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.

29

Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.

30

Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет

31

и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.

32

А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.

33

Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставяте стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

34

А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:

35

Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

36

освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

37

Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;

38

Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде [земята] за наследство на Израиля.

39

При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават [още] добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам [земята] и те ще я владеят.

40

Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.

41

Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.

42

А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.

43

Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.

44

Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,

45

И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.

46

Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте [там].