Римляни 3

1

Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?

2

Много във всяко отношение, а първо, защото на [юдеите] се повериха Божествените писания.

3

Понеже, ако някои бяха без вяра, що [от това?] тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?

4

Да не бъде! но Бог нека бъде [признат за] верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш".

5

Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).

6

Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?

7

Обаче, [казваш ти], ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?

8

И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние [така] говорим). На такива осъждането е справедливо.

9

Тогава що [следва]? Имаме ли ние някакво предимство [над езичниците]? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.

10

Както е писано: - "Няма праведен ни един;

11

Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.

12

Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".

13

"Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им".

14

"Техните уста са пълни с клевета и горест".

15

"Нозете им бързат да проливат кръв;

16

Опустошение и разорение има в пътищата им;

17

И те не знаят пътя на мира",

18

"Пред очите им няма страх от Бога".

19

А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.

20

Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела [изисквани] от закона, понеже чрез закона [става само] познаването на греха.

21

А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,

22

сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.

23

Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,

24

а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,

25

Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. [Това стори] за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, -

26

за да покаже, [казвам] правдата Си в настоящето време, [та да се познае], че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.

27

И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? [чрез закона] на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.

28

И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

29

Или Бог е [Бог] само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците [е].

30

Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.

31

Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.