Деяния 9

1

А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника.

2

и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някой от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.

3

И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.

4

И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

5

А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той [отговори]: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

6

Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.

7

А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

8

И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.

9

И [прекара] три дни без да види и, не яде, нито пи.

10

А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.

11

И Господ му [рече:] Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;

12

и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.

13

Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.

14

И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.

15

А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните;

16

защото Аз ще му покажа, колко много той трябва да пострада за името Ми.

17

И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.

18

И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.

19

А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

20

И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.

21

И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при главните свещеници?

22

А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.

23

И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;

24

но техния заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите денем и нощем, за да го убият,

25

но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.

26

И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.

27

Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.

28

И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.

29

И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.

30

Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

31

И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.

32

И Петър, като обикаляше всичките [вярващи], слезе и до светиите, които живееха в Лида.

33

И там намери един човек на име Еней, който бе пазил легло осем години, понеже беше парализиран.

34

И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани направи леглото си. И веднага той стана.

35

И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа.

36

А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

37

И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.

38

И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.

39

И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и [му] показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.

40

А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.

41

И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи [им] я жива.

42

И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.

43

А [Петър] преседя дълго време в Иопия у някого си кожар Симон.