Деяния 8

1

А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.

2

И [някои] благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.

3

А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.

4

А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

5

Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.

6

И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха [всичко], и виждаха знаменията, които вършеше.

7

Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,

8

тъй щото настана голяма радост в оня град.

9

А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика [личност], правеше магии и учудваше населението на Самария.

10

На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.

11

И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.

12

Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

13

И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.

14

А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,

15

които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;

16

защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.

17

Тогава [апостолите] полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

18

А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:

19

Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.

20

А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

21

Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.

22

Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;

23

понеже виждам, че си в горчива жлъчка и [си] вързан в неправда.

24

А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.

25

Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като [по пътя] проповядваха благовестието в много самарийски села.

26

А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим [през] пустинята за Газа.

27

И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше [поставен] над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,

28

на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.

29

А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.

30

И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?

31

А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.

32

А мястото от писанието, което, четеше беше това: - "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата Си;

33

В унижение отмени се съдбата Му, А поколението Му, - Кой ще го изкаже? Защото се взе живота Му от земята"

34

И скопецът продума и рече на Филипа: [Кажи ми], моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?

35

А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.

36

И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?

37

[И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].

38

Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.

39

А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.

40

А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.