Деяния 7

1

Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?

2

А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:

3

"Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".

4

Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, [Бог] го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

5

И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

6

И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7

Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.

8

И му даде в завет обрязването; и така [Авраам] роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак [роди] Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

9

А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.

10

и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

11

И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

12

А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

13

и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.

14

Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

15

И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;

16

и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

17

А като наближаваше времето [да се изпълни] обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете [бяха] нарасли и се умножили в Египет,

18

докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.

19

Той с коварно постъпване против нашия род [дотолкова] притесняваше бащите ни, [щото] да хвърля децата им, за да не остават живи.

20

В това време се роди Моисей, който беше прекрасно [дете], и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

21

И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

22

И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.

23

А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.

24

И виждайки един [от тях] онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,

25

мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

26

На следния ден той им се яви, когато [двама от тях] се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?

27

А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

28

И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?

29

Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.

30

И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел [Господен] в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

31

А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;

32

"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

33

И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

34

Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".

35

Този Моисей, когото бяха отказали [да приемат], като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

36

Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.

37

Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както [въздигна] и мене",

38

Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:

39

когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

40

казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

41

И през ония дни те [си] направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.

42

Затова Бог се отвърна [от тях], и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?

43

[Напротив], носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които [си] направихте, за да им се кланяте; [Затова], ще ви преселя оттатък Вавилон".

44

Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;

45

която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; [и така стоеше] до дните на Давида,

46

който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

47

А Соломон му построи дом.

48

Но Всевишният не обитава в ръкотворени [храмове], както казва пророка:

49

"Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой?

50

Не направи ли Моята ръка всичко това?"

51

Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както [правеха] бащите ви, така [правите] и вие.

52

Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -

53

вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

54

А като слушаха това, сърцата им се късаха [от яд], и те скърцаха със зъби на него.

55

А [Стефан], бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

56

и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

57

Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

58

И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

59

И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше [Христа], казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

60

И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.