Деяния 25

1

А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

2

Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,

3

и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като [крояха да] поставят засада и да го убият на пътя.

4

Фест обаче отговори, че Павел [вече] се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне [за там;]

5

затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

6

И като преседя между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария, и на следния ден седна на съдийския стол, и заповяда да доведат Павла.

7

И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

8

но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.

9

Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?

10

А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, гдето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

11

Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия, не е [истинно], никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.

12

Тогава Фест, след като поразиска [въпроса] със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.

13

А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

14

И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Феликса в окови.

15

За него, когато бях в Ерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини [ми] подадоха жалба и искаха да го осъдя.

16

Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт], преди обвиняемият да е бил [поставен] лице с лице с обвинителите си, и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.

17

И тъй, когато дойдоха тук заедно [с мене], на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

18

Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, каквито аз предполагах;

19

но имаха против него разисквания за техните си вярвания, и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.

20

И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

21

Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази [за него], заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.

22

Тогава Агрипа [рече] на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

23

На следния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.

24

Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба, и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

25

Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.

26

А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването [му] да имам какво да пиша.

27

Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.