Деяния 20

1

След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

2

И като мина през ония места та увеща [учениците] с много думи, дойде в Гърция.

3

И като преседя [там] три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.

4

И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

5

А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

6

и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.

7

И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

8

И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.

9

И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

10

Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

11

След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва [пак] надълго до зори, и така тръгна.

12

А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.

13

А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

14

И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

15

И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.

16

Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

17

А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,

18

И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас

19

в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

20

как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,

21

като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

22

И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

23

освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.

24

Но не се скъпя за живота [си], като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

25

И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах [Божието] царство, няма вече да види лицето ми.

26

Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

27

защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

28

Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

29

Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

30

и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

31

Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един [от вас].

32

И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да [ви] назидава и да [ви] даде наследството между всичките осветени.

33

Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.

34

Вие сами знаете, че тия [мои] ръце послужиха за моите нужди и за [нуждите на] ония, които бяха с мене.

35

Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава [човек], отколкото да приема.

36

Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

37

И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,

38

наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.