Йоан 6

1

След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро.

2

И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

3

И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

4

А наближаваше юдейският празник пасхата.

5

Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

6

(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

7

Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

8

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

9

Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10

Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11

Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

12

И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

13

И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

14

Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

15

И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

16

А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

17

и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

18

и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19

И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

20

Но той им каза: Аз съм; не бойте се!

21

Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

22

На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

23

(обаче [други] ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

24

и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

25

И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

26

В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27

Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

28

Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

29

Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30

Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

31

Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

32

На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

33

Защото Божият хляб е [хлябът], който слиза от небето и дава живот на света.

34

Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

35

Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

36

Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

37

Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

38

защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39

И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40

Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

41

Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42

И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43

Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

44

Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

45

Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

46

Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47

Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.

48

Аз съм хлябът на живота.

49

Бащите ви ядоха манната в пустинята и [все пак] измряха.

50

Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51

Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.

52

Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53

Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54

Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55

Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

56

Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

57

Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58

Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

59

Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60

И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха [това], рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61

Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

62

Тогава, [какво ще кажете], ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

63

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

64

Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

65

И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

66

Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

67

За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

69

и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.

70

Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

71

А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.