Йоан 4

1

Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

2

(не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

3

напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

4

И трябваше да мине през Самария.

5

И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

6

Там беше Якововият кладенец. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

7

Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

8

(Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

9

Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

10

Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода?

11

Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

12

Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

13

Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

14

а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

15

Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

16

Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

17

В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

18

защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

19

Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

20

Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

21

Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито [само] в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

22

Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

23

Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

24

Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

25

Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

26

Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм [Месия].

27

В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

28

Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

29

Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

30

Те излязоха от града и отиваха към Него.

31

Между това учениците молеха [Исуса], казвайки: Учителю, яж.

32

А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

33

Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл [нещо] за ядене?

34

Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

35

Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

36

Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

37

Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

38

Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в[ наследството на] техния труд.

39

И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

40

И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

41

И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

42

и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.

43

След два дни Той излезе от там и [отиде] в Галилея.

44

Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

45

И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

46

Прочее, [Исус] пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.

47

Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и [Го] помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

48

Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

49

Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

50

Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

51

И когато той вече слизаше [към дома си], слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

52

А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

53

И така бащата разбра, че [това е станало] в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

54

Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.