Лука 9

1

И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.

2

И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

3

И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.

4

И в която къща влезете там седете, и от там тръгвайте [на път].

5

И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях.

6

И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха на всякъде.

7

А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;

8

други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.

9

И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

10

И като се върнаха апостолите, разказаха на [Исуса] все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли на саме [в уединено място] до един град наречен Витсаида.

11

А множествата като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.

12

И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.

13

Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, - да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?

14

(Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

15

Те сториха така и накараха всички да насядат.

16

А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.

17

И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

18

И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм Аз?

19

А в отговор те рекоха: [Едни казват, че си] Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.

20

Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.

21

А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:

22

Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

23

Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

24

Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

25

Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

26

Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и [в славата] на Отца и на Своите ангели.

27

А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Божието царство.

28

И около осем дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Иоана и Якова, и се качи на планината да се моли.

29

И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му [стана] бяло [и] бляскаво.

30

И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,

31

които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

32

А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

33

И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука: и нека направим три шатри, за Тебе една за Моисея една, и една за Илия без да знае какво дума.

34

И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.

35

И дойде из облака глас който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте.

36

И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.

37

И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.

38

И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.

39

И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.

40

И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

41

Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.

42

И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.

43

И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко което правеше, Той рече на учениците Си:

44

Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

45

Но те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.

46

И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.

47

А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:

48

Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.

49

А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас.

50

А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.

51

И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.

52

И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

53

Но не Го приеха, защото лицето Му беше [обърнато] към Ерусалим.

54

Като видяха [това] учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?

55

А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].

56

И отидоха в друго село.

57

А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.

58

Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

59

А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.

60

Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.

61

Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

62

А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.