Лука 8

1

И скоро след това [Исус] ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте [ученика],

2

и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса,

3

И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.

4

И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:

5

Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

6

А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

7

Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

8

А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

9

А учениците Му Го попитаха за [значението на] тая притча.

10

Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите [се проповядва] с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.

11

Прочее, ето [значението] на притчата. Семето е Божието слово.

12

А [посяното] край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

13

[Падналото] на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

14

Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

15

А [посяното] на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

16

И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

17

Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.

18

Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.

19

И дойдоха при него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

20

И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

21

А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.

22

А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

23

А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и [вълните] ги заплашваха така щото бяха в опасност.

24

И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

25

И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?

26

И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея.

27

И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.

28

Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи.

29

Защото [Исус] беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.

30

Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

31

И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.

32

А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и [бесовете] Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.

33

И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

34

А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.

35

И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.

36

И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния.

37

И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

38

А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но [Исус] го изпрати, като каза:

39

Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи, по целия град, какви неща му стори Исус.

40

А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

41

И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

42

защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

43

И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

44

се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.

45

И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене]?

46

Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.

47

И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

48

А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

49

Докато той още говореше, дохожда някой си от [къщата на] началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

50

А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

51

И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

52

И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

53

А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

54

Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!

55

И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат [нещо] да яде.

56

И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.