Лука 5

1

А [веднъж], когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

2

И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

3

И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.

4

И като престана да говори рече на Симона: Оттегли [ладията] към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.

5

А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

6

И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.

7

И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.

8

А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

9

Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,

10

също и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.

11

И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

12

И когато беше в един от градовете, ето, човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.

13

А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам; бъди очистен. И на часа проказата го остави.

14

И Той му заръча, никому да не каже [това:] Но, за свидетелство на тях, иди, каза, и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си според както е заповядал Моисей.

15

Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.

16

А Той се оттегляше в пустините и се молеше.

17

И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.

18

И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.

19

Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.

20

И Той като видя вярата им, рече: Човече прощават ти се греховете.

21

Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

22

Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?

23

Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

24

Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.

25

И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.

26

И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.

27

След това [Исус] като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.

28

Той остави всичко, стана и тръгна след Него.

29

А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.

30

А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?

31

Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

32

Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.

33

И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.

34

Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?

35

Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.

36

Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.

37

И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.

38

Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.

39

И никой, след като е пил старо[ вино], не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.