Лука 4

1

А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,

2

дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.

3

И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.

4

А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].

5

Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:

6

На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия [царства], (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), -

7

и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

8

А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".

9

Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;

10

защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят;

11

И на ръце ще Те дигат, Да не би да удариш о камък ногата Си".

12

А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".

13

И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.

14

А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.

15

И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

16

И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.

17

И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: -

18

"Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,

19

Да проглася благоприятната Господна година".

20

И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

21

И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

22

И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син?

23

А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.

24

И [пак] рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.

25

А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;

26

А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.

27

Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

28

Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,

29

и, като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.

30

Но Той мина посред тях и си отиде.

31

И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;

32

и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

33

И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

34

Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.

35

Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.

36

И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

37

И слух се разнесе за Него по всичките околни места.

38

И като стана [та излезе] от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.

39

И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.

40

И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.

41

Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

42

И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него, и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.

43

Но той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.

44

И проповядваше в Галилейските синагоги.