Лука 23

1

Тогава цялото множество техни [хора] стана и Го заведе при Пилата.

2

И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.

3

А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти [право] казваш.

4

И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

5

А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея [и е следвал] даже до тук.

6

А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

7

И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.

8

А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

9

И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.

10

А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

11

Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.

12

В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди [това] враждуваха един против друг.

13

Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

14

Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

15

Нито пък Ирод[ намерил]; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно[ наказание].

16

И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

17

[А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].

18

Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

19

(който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

20

И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

21

А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!

22

А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за [което да] заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

23

Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

24

И Пилат реши да изпълни искането им:

25

пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.

26

И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

27

И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

28

А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

29

защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.

30

Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

31

Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

32

И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят.

33

И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно [Му], а другия отляво.

34

А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за [тях].

35

И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

36

Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

37

Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.

38

А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

39

И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

40

А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

41

И ние справедливо [сме осъдени], защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

42

И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

43

А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

44

А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

45

като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

46

И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

47

И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.

48

А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.

49

А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

50

И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

51

който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -

52

той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.

53

И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

54

И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

55

И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

56

И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.