Лука 2

1

А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.

2

Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.

3

И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

4

И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),

5

за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.

6

И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.

7

И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.

8

И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.

9

И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.

10

Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.

11

Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.

12

И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.

13

И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:

14

Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

15

Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.

16

И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите.

17

И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.

18

И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.

19

А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.

20

И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.

21

И като се навършиха осем дни [и трябваше] да обрежат [Детенцето], дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.

22

Като се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,

23

(както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа"),

24

и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици, и две гълъбчета".

25

И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.

26

Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.

27

И по [внушението] на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона,

28

той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: -

29

Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;

30

Защото видяха очите ми спасението,

31

Което си приготвил пред всички люде;

32

Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.

33

А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

34

И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това [детенце] е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;

35

да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

36

Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,

37

и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, [дето] нощем и денем служеше [Богу] в пост и молитва.

38

И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.

39

И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

40

А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.

41

И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата.

42

И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,

43

и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

44

А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.

45

И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.

46

И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.

47

И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума [Му] и на отговорите Му.

48

И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.

49

А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?

50

А те не разбраха думата, която им рече.

51

И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.

52

А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.