Лука 19

1

След това [Исус] влезе в Ерихон, и минаваше през града.

2

И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

3

искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

4

И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

5

Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

6

И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

7

И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

8

А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето [от сега] давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам [му] четверократно.

9

И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

10

Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

11

И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

12

Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

13

И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с [това] докле дойда.

14

Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

15

А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

16

Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

17

И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

18

Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

19

А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

20

Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

21

Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

22

[Господарят] му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

23

тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

24

И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.

25

(Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

26

Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.

27

А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

28

И като изрече това, [Исус] вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

29

И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече [им:]

30

Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

31

И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.

32

И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

33

И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

34

А те казаха: На Господа трябва.

35

И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

36

И като вървеше Той, [людете] постилаха дрехите си по пътя.

37

И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

38

Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

39

А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

40

И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

41

И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

42

Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.

43

Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,

44

и ще те разорят и [ще избият] жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

45

И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

46

Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".

47

И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

48

Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.