Лука 18

1

Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки:

2

В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.

3

В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

4

Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,

5

пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.

6

И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!

7

А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

8

Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

9

И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:

10

Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.

11

Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.

12

Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.

13

А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.

14

Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

15

Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.

16

Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

17

Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.

18

И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?

19

А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

20

Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";

21

А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

22

Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.

23

И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат.

24

И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство!

25

Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

26

А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?

27

А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

28

А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.

29

А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,

30

който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.

31

И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците.

32

Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

33

и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

34

Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.

35

А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

36

И като чу, че минава народ, попита какво е това.

37

И казаха му, че Исус Назарянинът минава.

38

Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

39

А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

40

И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го:

41

Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи да прогледам.

42

Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.

43

И той веднага прогледа, и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това въздадоха хвала на Бога.