Лука 17

1

И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат!

2

По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

3

Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

4

И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

5

И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

6

А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

7

А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш?

8

Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

9

Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

10

Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме [само] това, което бяхме длъжни да извършим.

11

И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше [границата] между Самария и Галилея.

12

И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,

13

извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!

14

И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.

15

И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,

16

и падна на лице при нозете на [Исуса] и Му благодареше. И той бе самарянин.

17

А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? а где са деветимата?

18

Не намериха ли се [други] да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?

19

И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

20

А [Исус] попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва;

21

нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас.

22

И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите[ поне] един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

23

И като ви рекат: Ето, тук е! да не отидете, нито да тичате подире[ им].

24

Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

25

Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

26

И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

27

ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички.

28

Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,

29

а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, -

30

подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

31

В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива да не се връща назад.

32

Помнете Лотовата жена.

33

Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

34

Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

35

Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата [ще се вземе, а другата] ще се остави.

36

[Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].

37

Отговарят Му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.