Лука 16

1

Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.

2

И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.

3

Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.

4

Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.

5

И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?

6

А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.

7

После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.

8

И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.

9

И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.

10

Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.

11

И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското [богатство]?

12

И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

13

Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.

14

Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.

15

И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се [цени] високо между човеците, е мерзост пред Бога.

16

Законът и пророците [бяха] до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.

17

Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.

18

Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува.

19

Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.

20

Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,

21

като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.

22

Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.

23

И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.

24

И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.

25

Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

26

И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

27

А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

28

защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.

29

Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях.

30

А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.

31

И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой[, пак] няма да се убедят.