Марко 9

1

И рече им: Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.

2

И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Иоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.

3

Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може [така] да избели.

4

И яви им се Илия с Моисея, които разговаряха с Исуса.

5

А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една и една за Илия;

6

защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.

7

И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, [който каза]: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.

8

И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.

9

И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.

10

И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.

11

И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?

12

А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? - [писано е], че трябва да пострада много и да бъде унизен.

13

Но казвам ви, че Илия е [вече] дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.

14

И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.

15

И веднага, като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.

16

И Той ги попита: За какво се препирате с тях?

17

И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.

18

И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят [беса], но не можаха.

19

А Той в отговор им каза: О роде невярващ, до кога ще бъда до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мене.

20

И доведоха го при Него. И като Го видя [хванатият от бяс], веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

21

И попита Исус баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От детинство.

22

И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.

23

А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.

24

Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам [Господи]! помогни на моето неверие.

25

А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него, и да не влезеш вече в него.

26

И [духът], като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и [детето] стана като мъртво, така щото болшинството, думаха, че е умряло.

27

Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана,

28

И когато влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

29

И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].

30

И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.

31

Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.

32

Но те не разбраха думата и бояха се да Го попитат.

33

И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?

34

А те мълчаха, защото по пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?

35

И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.

36

Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна рече им:

37

Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този Който Ме е пратил.

38

Иоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.

39

А Исус рече: Недейте му запрещава, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро[ след това] да Ме злослови.

40

Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.

41

Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: той никак няма да изгуби наградата си.

42

А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.

43

И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

44

[дето "червеят им не умира, и огънят не угасва"].

45

И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

46

[дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].

47

И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

48

дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".

49

Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].

50

Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.