Марко 6

1

И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

2

И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?

3

Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

4

А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

5

И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

6

И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

7

И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

8

И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

9

но да се обуват със сандали: И[, рече Той], не се обличайте с две дрехи.

10

И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

11

И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

12

И те излязоха и проповядваха, че [човеците] трябва да се покаят.

13

И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.

14

И цяр Ирод чу за [Исуса], (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него.

15

А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от [старовременните] пророци.

16

Но Ирод, като чу за [Него], рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

17

Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.

18

Защото Иоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

19

А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

20

защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

21

И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,

22

и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

23

И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам[, даже] до половината на царството ми.

24

А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.

25

И на часа [момичето] влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя.

26

И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.

27

И веднага царят прати един телохранител[, комуто] заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,

28

и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

29

И учениците му, като чуха [това] дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

30

И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

31

И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

32

И отидоха с ладията на уединено място на саме.

33

А като отидоха[ людете ги] видяха, и мнозина [ги] познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.

34

И [Исус] като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

35

И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

36

разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

37

А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?

38

А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.

39

И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

40

И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

41

И като взе петте хляба и двете риби, [Исус] погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

42

И всички ядоха и се наситиха.

43

И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

44

А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

45

И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди [Него] на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

46

И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

47

И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

48

И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

49

А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

50

защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

51

И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

52

Защото не бяха се вразумили от [чудото] с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

53

И като премина [езерото], дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

54

И когато излязоха из ладията, веднага [хората] Го познаха;

55

и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.

56

И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.