Марко 3

1

И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.

2

И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.

3

Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.

4

Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.

5

А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.

6

И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.

7

Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.

8

И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Иордан; и [от местата] около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много[ чудеса] правел.

9

И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.

10

Защото беше изцелил мнозина, така, че онези, които страдаха от язви натискаха Го, за да се допрат до Него.

11

И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.

12

Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.

13

След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него,

14

И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,

15

и да имат власт да изгонват бесове.

16

[Определи:] Симона, на когото даде името Петър;

17

и Якова Заведеев и Якововия брат Иоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гърма,

18

и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,

19

и Юда Искариотски, който Го и предаде.

20

И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.

21

А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.

22

И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

23

Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?

24

Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.

25

И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.

26

И ако Сатана е въстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.

27

Обаче никой не може да влезе в къщата на силния [човек], да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.

28

Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;

29

но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.

30

[Това рече Той], защото казваха: Има нечист дух.

31

Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат.

32

А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.

33

И в отговор им каза: Коя е майка Ми? [кои са] братята Ми?

34

И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!

35

Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.