Марко 14

1

А след два дни щеше да бъде пасхата и [празника] на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят.

2

Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.

3

И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.

4

А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

5

Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и [сумата] да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

6

Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене.

7

Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

8

Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

9

Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

10

Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.

11

Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

12

А на първия ден на [празника] на безквасните хлябове, когато колеха [жертви] за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?

13

И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.

14

И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е[ приготвената] за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си?

15

И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.

16

И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

17

И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.

18

И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

19

Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?

20

А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.

21

Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.

22

И когато ядяха, [Исус] взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.

23

Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.

24

И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

25

Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

26

И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

27

И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат".

28

А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.

29

А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не.

30

Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

31

А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе[, пак] няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

32

Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.

33

И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.

34

И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.

35

И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:

36

Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти [искаш].

37

И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?

38

Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.

39

И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

40

И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.

41

И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

42

Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.

43

И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, [изпратени] от главните свещеници, книжниците и старейшините.

44

А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете[, като Го пазите] здраво.

45

И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! и целуваше Го.

46

И те туриха ръце на Него и Го хванаха.

47

А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.

48

Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?

49

Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но [това стана], за да се сбъднат писанията.

50

Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.

51

И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.

52

А той, като остави плащаницата, избяга гол.

53

И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.

54

А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.

55

И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.

56

Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.

57

Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:

58

Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.

59

Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.

60

Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

61

А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?

62

А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

63

Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

64

Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно [наказание].

65

И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

66

И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;

67

и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.

68

А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя.

69

Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.

70

А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].

71

А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.

72

И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.