Марко 12

1

И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

2

И във времето на [плода] изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

3

А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

4

Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

5

Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, [от които] едни биха, а други убиха.

6

Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.

7

А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

8

И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

9

Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

10

Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

11

От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

12

И[ първенците] искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

13

Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.

14

И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

15

Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

16

И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.

17

Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

18

След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

19

Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.

20

Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

21

Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.

22

И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

23

Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

24

Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?

25

Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

26

А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, [на мястото], при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

27

Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

28

А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

29

Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

30

и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

31

А ето втората [подобна на нея] [заповед:] "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

32

И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че [Бог] е един; и няма друг освен Него;

33

и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

34

Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

35

И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?

36

Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

37

Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

38

И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и [да приемат] поздравите по пазарите,

39

и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

40

тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

41

И като седна [Исус] срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

42

А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

43

И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

44

защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.