Марко 11

1

И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:

2

Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

3

И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

4

И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

5

И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

6

А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

7

И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

8

И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.

9

И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име!

10

Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините.

11

И влезе [Исус] в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

12

А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

13

И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

14

И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.

15

И дойдоха в Ерусалим; [Исус] като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.

16

И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.

17

И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте "разбойнически вертеп".

18

И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха [начин] как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

19

А [всякога] на мръкване Той излизаше вън от града.

20

И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.

21

И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.

22

А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

23

Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

24

Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

25

И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

26

[Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].

27

И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:

28

С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това?

29

Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

30

Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.

31

И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?

32

Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.

33

И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.