Марко 10

1

И стана оттам и дойде в юдейските предели и [местата] отвъд Иордан; и народ пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

2

И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне [жена си]?

3

В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей?

4

А те рекоха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо и да я напусне.

5

А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;

6

обаче, в началото на създанието, [Бог] ги е направил мъж и жена.

7

Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,

8

и двамата ще бъдат, една плът; така че не са вече двама, а една плът.

9

И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

10

И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.

11

И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.

12

И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.

13

Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха,

14

Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

15

Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

16

Прегърна ги и ги благослови като положи ръцете Си на тях.

17

И когато излизаше на път, някой се затече и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот?

18

А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

19

Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си".

20

А той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.

21

А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай.

22

Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

23

А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!

24

А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството!

25

По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

26

А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

27

Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

28

Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

29

Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,

30

и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят вечен живот.

31

Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

32

А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях а те се учудваха, и ония които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети[, като рече]:

33

Ето ние възлизаме за Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;

34

и ще Му се поругаят, и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.

35

Тогава се приближават при него Яков и Иоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.

36

А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?

37

Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво [Ти] в Твоята слава.

38

А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

39

Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

40

но да седнете отдясно Ми или отляво [Ми] не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

41

А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Иоана.

42

Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

43

Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

44

и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.

45

Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

46

Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

47

И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

48

И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

49

И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

50

И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.

51

И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му рече: Учителю, да прогледам.

52

А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.