Матей 14

1

В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, [който се носеше] за Исуса;

2

и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

3

Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;

4

понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

5

И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

6

А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред [събраните] и угоди на Ирода.

7

Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

8

А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

9

Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

10

И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.

11

И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

12

А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

13

И Исус, като чу [това], оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

14

И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

15

А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

16

А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

17

А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

18

А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

19

Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

20

И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

21

А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

22

И на часа [Исус] накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

23

И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

24

А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

25

А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

26

И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

27

А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

28

И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

29

А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

30

Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

31

И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

32

И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

33

А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

34

И като преминаха [езерото], дойдоха в генисаретската земя.

35

И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

36

и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.