Малахия 2

1

И сега, ето заповедта, която се дава на вас, свещеници.

2

Ако не послушате, и ако не вземете присърце Да отдадете слава на името Ми, Казва Господ на Силите, Тогава ще пратя върху вас проклетията, И ще прокълна благословията ви; Дори ги проклех вече, Понеже не вземате [това] присърце.

3

Ето, Аз ще разваля семето ви, И ще намажа лицата ви с нечистотии, Нечистотиите от жертвите ви; И ще бъдете отнесени заедно с тях,

4

И ще познаете, Че Аз ви пратих тая заповед, За да бъде [потвърден] заветът ми с Левия, Казва Господ на Силите.

5

Заветът Ми беше с него за живот и за мир, Които и му дадох заради страха, С който Ми се боеше и се страхуваше от името Ми.

6

Законът на истината беше в устата му, И неправда не се намери в устните му; Ходеше с Мене в мир и правота, И отвърна мнозина от беззаконие.

7

Понеже устните на свещеника трябва да пазят знание, И от неговите уста трябва [людете] да искат закона. Защото той е посланик на Господа на Силите.

8

Но вие се отклонихте от пътя, Направихте мнозина да се спъват в закона, Извратихте завета [направен] с Левия, Казва Господ на Силите.

9

Затова и Аз ви направих презряни И унижени пред всичките люде, Защото не сте опазили пътищата Ми, Но сте били лицеприятни относно закона.

10

Нямаме ли ние всички един Отец? Не един ли Бог ни е създал? Тогава защо се обхождаме коварно всеки против брата си Та оскверняваме завета [направен] с бащите ни?

11

Юда постъпи коварно, И гнусота се извърши в Израил и в Ерусалим; Защото Юда оскверни светилището на Господа, което Той люби, И се ожени за дъщеря на чужд бог.

12

Господ ще изтреби от Якововите шатри Човека, който прави това, Както оня, който поучава [това], така и оня, който го слуша, И оня, който донася принос Господу на Силите.

13

Правите още и това: Покривате олтара на Господа със сълзи С плач и с въздишки, Поради което Той не поглежда вече приноса, Нито го приема с благоволение от ръката ви.

14

И пак казвате: Защо? Защото Господ стана свидетел Между тебе и жената на младостта ти Към която си постъпил невярно, При все че ти е съпруга и заветната жена,

15

Защото не направи ли Той [двамата] един [човек], Ако и да имаше още от духа[ на живота? ]И защо един? За да очаква набожно потомство. Затова внимавайте в похотите си, И никой да не постъпва невярно към жената на младостта си.

16

Защото, казва Господ, Израилевия Бог: Аз мразя напускане, - И онзи, който покрива дрехите си с насилие, Казва Господ на Силите. Затова внимавайте в похотите си, Да не би да постъпвате невярно.

17

Дотегнахте Господу с думите си; Но пак казвате: С какво Му дотегнахме? С това, дето думате: Всеки, който върши зло, Добър е пред Господа, и Той благоволява в тях; Иначе, къде е Бог на правосъдието?