Захария 4

1

И ангелът, който говореше с мене, се върна и ме събуди, както човек, който се събужда от съня си.

2

И рече ми: Що виждаш? И рекох: Погледнах, и ето светилник цял от злато с чаша отгоре му, със седемте светила на него, и със седем цеви на седемте светилника, които са върху му,

3

и край него две маслинени дървета, едно от дясно на чашата, и едно отляво й.

4

И проговорих та рекох на ангела, който говореше с мене, като казах: Какви са тия, господарю мой?

5

И ангелът, който говореше с мене, в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са тия? И рекох: Не [зная], господарю мой.

6

Тогава отговаряйки говори ми, като каза: Ето Господното слово към Зоровавела, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите;

7

Що си ти, планино велика? Пред Зоровавела - поле! Той ще изнесе връхния камък С възклицание - Благодат! Благодат нему!

8

При това, Господното слово дойде към мене и рече: -

9

Ръцете на Зоровавела положиха основата на тоя дом; Неговите ръце тоже ще го изкарат; И ще познаеш, че Господ на Силите ме е пратил при вас.

10

Защото кой презира [тоя] ден на малките работи? Понеже тия ще се радват, [сиреч], тия седем, [Които са] очите Господни, Тичащи през целия свят, Като видят отвеса в ръката на Зоровавела.

11

Тогава отговаряйки му рекох: Какви са тия две маслинени дървета отдясно на светилника и отляво.

12

И втори път отговорих, като му казах: Какви са тия две маслинени клончета, които през двете златни цеви изпразват из себе си [маслото като] злато?

13

А той в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са те? И рекох: Не [зная], господарю мой.

14

Тогава каза: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят.