Осия 7

1

Когато щях да лекувам Израиля, Тогава се откри беззаконието на Ефрема И нечестието на Самария; Защото вършат измама, Като и крадецът влиза вътре, И разбойническата чета обира вън,

2

Те не размишляват в сърцето си, Че Аз помня всичкото им беззаконие; А сега ги обиколиха собствените им дела, Които са и пред лицето Ми.

3

С нечестието си зарадват царя, И с лъжите си първенците.

4

Те всички са прелюбодейци, - Като пещ отоплена от хлебар, Който, като замеси тестото, престава да увеличава [огъня] докле се кисне то.

5

На [рождения] ден на нашия цар Първенците се разболяха чрез разпалване от виното; И той простря ръката си с присмивателите.

6

Защото, като причакват, Те са направили сърцата си като пещ; Гневът им спи цяла нощ, А на заранта гори като пламнал огън.

7

Те всички се нагорещиха като пещ, И пояждат съдиите си; Всичките им царе са паднали; Няма между тях кой да Ме призовава.

8

Ефрем, той се смеси с племената; Ефрем е като необърната пита.

9

Чужденци поядоха силата му, и той не знае; Дори бели косми му поникнаха тук-там, а той не знае.

10

И гордостта на Израиля свидетелствува пред лицето му; Но пак, въпреки всичко това, не се връщат при Господа своя Бог, Нито Го търсят.

11

И Ефрем е като глупав гълъб, който няма разум; Викат към Египет [за помощ], отиват в Асирия.

12

Когато отидат, ще разпростра мрежата Си върху тях; Ще ги сваля като въздушните птици; Ще ги накажа както се е провъзгласило в събранието им.

13

Горко им! защото са се скитали далеч от Мене; Гибел тям; защото са престъпили против Мене; Когато щях да ги изкупя, [и тогава] те говориха лъжи против Мене.

14

И не Ме призоваха от сърце, Но лелекат на леглата си; Събират се [да се молят] за жито и вино, Но пак въстават против Мене.

15

При все че обучавах и уякчавах мишците им, Пак те намислят зло против Мене.

16

Връщат се, но не при Всевишния; Приличат на неверен лък; Първенците им ще паднат от нож Поради яростта на езика си; Това ще им [причини] позор в Египетската земя.