Данаил 4

1

Цар Навуходоносор към всичките племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи!

2

Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог.

3

Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство, и Неговото владичество из род в род.

4

Аз Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,

5

видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.

6

Затова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци за да ми явят значението на съня.

7

Тогава влязоха врачовете, вражарите, халдейците и астролозите, и аз разказах съня си пред тях; но [не можаха] да ми явят значението му.

8

А най-после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар, по името на моя Бог, и в когото е духът на светите богове; и аз разказах съня пред него, като рекох:

9

Валтасаре, началниче на врачовете, понеже узнах, че духът на светите богове е в тебе, и никаква тайна не е мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видях, и кажи ми значението му.

10

Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах и ето дърво всред света, на което височината бе голяма.

11

Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето, и то се виждаше до краищата на целия свят.

12

Листата му бяха хубави, плодът му изобилен, и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни, и на клоновете му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.

13

Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свет страж слезе от небето

14

и извика със силен глас, казвайки така: Отсечете дървото и изсечете клоновете му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него, и птиците от клоновете му;

15

обаче оставете в земята пъна с корените му всред полската трева, и то с железен и меден обръч [наоколо], и нека се мокри с небесната роса, и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;

16

нека се измени човешкото му сърце, и нека му се даде животинско сърце; и [така] нека минат над него седем времена.

17

Тая присъда е по заповед от стражите, и делото на думата на светите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще, и поставя над него най-нищожния измежду човеците.

18

Тоя сън видях аз цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи значението му; защото ни един от мъдреците на царството ми не може да ми яви значението; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.

19

Тогава Даниил, чието име бе Валтасасар, остана смаян за малко, и размишленията му го смущаваха. Царят продумайки рече: Валтасасаре, да те не смущава сънят или значението му. Валтасасар рече в отговор: Господарю мой, сънят нека бъде върху ония, които те мразят, и това, което означава, върху неприятелите ти!

20

Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето, и което се виждало от целия свят,

21

чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори [достатъчна] храна за всички, под което живеели полските животни, и по клоновете на което се подсланяли небесните птици,

22

това[ дърво] си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето, и владичеството ти до края на света.

23

А гдето царят е видял един свет страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч [наоколо], и нека се мокри от небесната роса, и нека бъде участта му с полските животни, до като [така] минат над него седем времена, -

24

ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което постигна господаря ми царя, е

25

да бъдеш изгонен измежду човеците, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата, и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, догдето познаеш, че Всевишният владее в царството на човеците и го дава комуто ще.

26

А гдето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, [значи], че царството ще ти бъде обезпечено щом признаеш, че небесата владеят.

27

Затова, царю, нека ти бъде угоден моя съвет да напуснеш греховете си чрез [вършене] правда и беззаконията си чрез [правене] благодеяния на бедните, негли се продължи благоденствието ти.

28

Всичко това постигна цар Навуходоносора.

29

В края на дванадесет месеца, като ходеше по царския палат във Вавилон,

30

царят проговори, казвайки: Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!

31

Думата бе още в устата на царя, и глас дойде от небесата, [който рече]: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе;

32

и ще бъдеш изгонен измежду човеците, между полските животни ще бъде жилището ти, и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе догдето признаеш, че Всевишният владее над царството на човеците, и го дава комуто ще.

33

В същия час това нещо се изпълни над Навуходоносора; той бе изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса догдето космите му пораснаха като [пера] на орли, и ноктите му като на птици.

34

А в края на тия дни аз Навуходоносор подигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее до века, понеже владичеството Му е вечно владичество, и царството Му из род в род;

35

[пред Него] всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?

36

И в същото време[, когато] разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и светлостта ми; защото съветниците ми и големците ми ме търсеха, закрепих се на царството си, и ми се притури превъзходно величие.

37

Сега аз Навуходоносор хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко що върши е с вярност, и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят горделиво.