Езекил 33

1

И Господното слово дойде към мене и рече:

2

Сине човешки, говори на людете си и кажи им: Когато нанеса меча върху някоя земя, и людете на оная земя вземат някой човек изпомежду си и си го поставят за страж,

3

и той, като види че мечът иде върху земята, затръби и предупреди людете,

4

тогава, ако мечът дойде и постигне някого, който чуе гласа на тръбата а не се пази, кръвта му ще бъде на главата му.

5

Той е чул гласа на тръбата, а не се е свестил, кръвта му ще бъде върху него; когато, ако беше се свестил, той би избавил живота си:

6

Но ако види стражът, че мечът иде и не затръби, и людете не се свестят, и мечът дойде и постигне някого от тях, той [наистина] биде постигнат поради беззаконието си; но кръвта му ще изискам от ръката на стража.

7

Така е и с тебе, сине човешки; Аз те поставих страж на Израилевия дом; чуй, прочее, словото из устата Ми, и предупреди ги от Моя страна.

8

Когато казвам на беззаконника: Беззаконнико, непременно ще умреш, а ти не проговориш, за да предупредиш беззаконника [да се върне] от пътя си, оня беззаконник ще умре за беззаконието си, обаче, от твоята ръка ще изискам кръвта му.

9

Но ако предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, а не се върне от пътя си, той ще умре за беззаконието си, а ти си избавил душата си.

10

Затова, сине човешки, речи на Израилевия дом: Вие така говорихте, казвайки: Престъпленията ни и греховете ни са върху нас, и ние тлеем поради тях; как тогава ще живеем?

11

Речи им: [Заклевам се] в живота Си, казва Господ Иеова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?

12

Затова, сине човешки, кажи на людете си: Правдата на праведния няма да го избави в деня, когато престъпи; и нечестивият няма да падне поради нечестието си в деня, когато се върне от нечестието си, [също както] праведният не ще може да живее поради [правдата си] в деня, когато съгреши.

13

Когато река на праведния, че непременно ще живее, а той като уповае на правдата си, извърши неправда, то ни едно от неговите праведни дела няма да се спомни; а поради неправдата, която е извършил, той ще умре.

14

И когато кажа на нечестивия: Непременно ще умреш; а той се върне от греха си и постъпи законно и праведно; -

15

ако нечестивият върне залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота и не върши неправда, непременно ще живее; няма да умре;

16

ни един от греховете, които е извършил няма да се помни против него; той е постъпил законно и праведно; непременно ще живее.

17

Но твоите люде казват: Господният път не е прав. Обаче техният път не е прав.

18

Когато праведният се върне от правдата си и извърши неправда то поради нея ще умре.

19

А когато беззаконникът се върне от беззаконието си и постъпи законно и праведно, той ще живее поради това.

20

Вие обаче казвате: Господният път не е прав. Доме Израилев, ще ви съдя всекиго според постъпките му.

21

В дванадесетата година от плена ни, в десетия [месец], на петия [ден] от месеца, дойде при мене един бежанец от Ерусалим и каза: Градът е превзет.

22

А вечерта, преди да дойде бежанецът, Господната ръка биде върху мене и отваряше устата ми докле дойде той при мене заранта; и тъй, устата ми се отвориха и не бях вече ням.

23

И Господното слово дойде към мене и рече:

24

Сине човешки, тия, които живеят в ония опустошени места в Израилевата земя, говорят казвайки: Авраам бе [само] един, но пак наследи земята; а ние сме мнозина; нам се даде земята в наследство.

25

Затова кажи им: Така казва Господ Иеова: Вие ядете [месо] с кръвта му, подигате очи към идолите си и проливате кръв; и ще владеете ли земята?

26

Вие се облягате на меча си, вършите мерзости, и осквернявате всеки жената на ближния си; и ще владеете ли земята?

27

Кажи им това: Така казва Господ Иеова: [Заклевам се] в живота Си, ония, които са в опустошените места, непременно ще паднат от нож; и който е на отворено поле ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и в пещерите ще измрат от мор.

28

И ще обърна земята на пустота и да бъде за удивление, и горделивата й сила ще престане; и Израилевите планини ще запустеят та да няма кой да минава.

29

Тогава ще познаят, че Аз съм Господ, когато обърна земята на пустота и да бъде за удивление, поради всичките мерзости, които сториха.

30

А колкото за тебе, сине човешки, твоите люде приказват за тебе при стените и вратите на къщите, и като говорят един на друг всеки на брата си, казват: Дойдете сега та чуйте що е словото, което излиза от Господа.

31

Те дохождат при тебе както дохождат людете, та седят пред тебе като Мои люде, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им.

32

И, ето, ти им си като любима песен от човек, който има сладък глас и свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват.

33

А когато настане това, (и ето, иде,) тогава ще познаят, че е имало пророк между тях.