Еремия 52

1

Седекия бе двадесет и една година на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

2

Той върши зло пред Господа, съвсем както беше направил Иоаким.

3

Защото, от гнева на Господа, който [пламна] против Ерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, [стана че] Седекия въстана против вавилонския цар.

4

И тъй, в деветата година на[ Седекиевото] царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;

5

и градът се обсаждаше до единадесетата година на цар Седекия.

6

А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, [когато] гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,

7

отвори се пролом в градската [стена], поради което всичките военни мъже побягнаха, като излязоха из града през нощта през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и отидоха по пътя за полето,

8

А халдейската войска преследва царя та стигна Седекия в ерихонските полета. И цялата му войска се разбяга от него.

9

И хванаха царя та го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат; и той издаде присъда за него, [сиреч],

10

вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всичките Юдови началници;

11

и избоде очите на Седекия, и като го върза в окови вавилонският цар го заведе във Вавилон и го тури в тъмница, [гдето остана] до деня на смъртта си.

12

А в петия месец, на деветия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,

13

та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, [сиреч], всяка голяма къща, изгори с огън.

14

И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори всичките стени около Ерусалим.

15

Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен някои от по-сиромасите на людете, и останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.

16

Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци.

17

А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и принесоха всичката им мед във Вавилон;

18

отнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.

19

Началникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците, и тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите, - каквото беше златно [като] злато, и каквото сребърно [като] сребро.

20

[Колкото за] двата стълба, едното море, и дванадесетте медни юнци, които бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло;

21

а за тия стълбове, височината на единия стълб беше осемнадесет лакти, и окръжността му се измерваше с връв от дванадесет лакти; и дебелината му бе четири пръсти; той бе кух;

22

и меден капител беше върху него; а височината на единия капител бе пет лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия [бяха мерките] и на втория стълб с наровете.

23

Имаше двадесет и шест нарове на четирите страни; всичките нарове, които бяха върху мрежата наоколо бяха сто.

24

Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;

25

и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и седем мъжа от имащите достъп при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намираха всред града;

26

и като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

27

И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.

28

А ето людете, които Навуходоносор плени: в седмата година, три хиляди двадесет и три юдеи;

29

в осемнадесетата година на Навуходоносора той плени от Ерусалим осемстотин тридесет и двама души;

30

а в двадесет и третата година на Навуходоносора, началникът на телохранителите Навузардан, плени от юдеите седемстотин четиридесет и пет души; всичките бяха четири хиляди и шестстотин души.

31

А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдовия цар Иоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евал-меродах, в годината на възцаряването си, възвиси главата на Юдовия цар Иоахин, и го извади из тъмницата;

32

и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,

33

и промени тъмничните му дрехи; и [Иоахин] се хранеше всякога пред него през всичките дни на живота си.

34

А колкото за храната му, даваше му се от вавилонския цар постоянна храна, ежедневен дял през всичките дни на живота му, дори до деня на смъртта му. Плачът на Еремия