Еремия 48

1

За Моава. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! защото се опустоши; Кириатаим се посрами, [защото] биде превзет; Мисгав се посрами, [защото] биде разтрошен.

2

Моав няма вече да се хвали; В Есевон измислиха зло против него, [като казаха]: Елате! да го изтребим, та да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; Ножът ще те преследва.

3

Глас на писък от Оронаим, Ограбване и страшно разрушение!

4

Моав биде разрушен; Малките му деца изпищяха.

5

Защото в нагорнината на Луит Ще се издига плач върху плач, Понеже в нанадолнината на Оронаим Чуха плачевния писък на [жертвите на] разрушение.

6

Бягайте, отървете живота си, И бъдете като изтравничето в пустинята.

7

Защото, понеже си уповавал на делата си и на съкровищата си, Сам ти също ще бъдеш хванат; И Хамос ще отиде в плен Заедно със свещениците си и първенците си.

8

И разорителят ще дойде във всеки град; Ни един град не ще се избави; Още и долината ще бъде опустошена, И полето ще се разори, Както рече Господ.

9

Дайте крила на Моава, За да литне и да избяга; Защото градовете му ще запустеят, И не ще има кой да живее в тях.

10

Проклет да бъде оня, който върши делото Господно небрежно; И проклет оня, който въздържа ножа си от кръв.

11

Моав е бил на спокойствие от младините си, И е почивал [като вино] на дрождията си; Не е бил претакан от съд в съд, Нито е ходил в плен; Затова вкусът му си е останал в него, И духът му не се е променил.

12

Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; И ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му.

13

И Моав ще се посрами за Хамоса Както се посрами Израилевият дом За Ветил, на който уповаваха.

14

Как казвате: Ние сме силни мъже, Мъже храбри за война?

15

Моав биде разорен, градовете му изгоряха, И отбраните му младежи слязоха [да бъдат] заклани, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.

16

Погибелта на Моава скоро ще дойде, И злото му иде много бързо.

17

Всички, които сте около него, оплаквайте го; И всички, които знаете името му, речете: Как се счупи якият скиптър, Славната тояга!

18

Дъщерьо, която живееш в Девон, Слез от славата си та седни в безводно [място]; Защото разорителят на Моава възлезе против тебе И ще съсипе крепостите ти.

19

Жителко в Ароир Застани при пътя та съгледай; Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, Като речеш: Що стана?

20

Моав се посрами, защото е разрушен Излелекай и викни; Известете в Арнон, че Моав биде запустен.

21

Съдба сполетя полската земя, Олон, Яса и Мифаат,

22

Девон, Нево и Вет-девлатаим,

23

Кириатаим, Вет-гамул и Вет-меон,

24

Кариот, Восора И всичките градове на Моавската земя, далечни и близки.

25

Рогът на Моава се строши, И мишцата му се смаза, казва Господ.

26

Опийте го, Защото се надигна против Господа; Моав ще се валя в бълвоча си, Тоже и той ще бъде за присмех.

27

Защото не стана ли на тебе Израил за присмех? Намери ли се той между крадци, Щото колкото пъти говориш за него движиш рамената си презрително?

28

Моавски жители, Напуснете градовете, заселете се в канарата, И бъдете като гълъбица, която се загнездява По страните на входа на пещерата.

29

Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му, надутостта му И надменността на сърцето му.

30

Аз зная, че неговият гняв Е празен, казва Господ; Самохвалствата му не са извършили нищо.

31

Затова ще излелекам за Моава; Да! ще извикам за целия Моав; Ще заридаят за мъжете на Кир-арес.

32

О, лозо на Севма, Ще плача за тебе повече отколкото плака Язир; Твоите клончета преминаха морето, Стигнаха до морето на Язир; Грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.

33

Отне се веселието и радостта От плодоносното поле и от Моавската земя; И спрях виното от линовете, Та да няма вече кой да тъпче [грозде] с възклицание; Възклицание няма да се чуе,

34

Поради вопъла на Есевон, [който стигна] до Елеала И до Яса, те нададоха глас От Сигор до Оронаим, До Еглат-шелишия; Защото и водите на Нимрим пресъхнаха.

35

При това казва Господ, ще премахна от Моава Онзи, който принася всеизгаряне по високите места, И онзи, който кади на боговете си.

36

Затова сърцето ми звучи за Моава като свирка, И сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; Защото изобилието, което доби, изчезна.

37

Защото всяка глава е плешива, И всяка брада обръсната; По всичките ръце има нарязвания, И на кръста вретище.

38

По всичките къщни покриви на Моава И по улиците му има плач навред; Защото строших Моава като непотребен съд, казва Господ,

39

Как се строши! лелекат те; Как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех И за ужасяване на всички, които са около него.

40

Защото така казва Господ: Ето, [неприятелят] ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Моава.

41

Градовете се превзеха, крепостите хванати с изненада, И сърцата на силните моавци ще бъдат в оня ден Като сърцето на жена в родилни болки.

42

И Моав ще бъде изтребен тъй щото да не е вече народ, Защото се надигна против Господа.

43

Страх, яма и примка те налетяха Жителю моавски, казва Господ.

44

Който избегне от страха ще падне в ямата, И който излезе от ямата ще се хване в примката; Защото ще докарам върху него, да! върху Моава, Годината на наказанието им, казва Господ.

45

Ония, които бягаха, Застанаха изнемощели под сянката на Есевон; Огън обаче излезе из Есевон, И пламък отсред Сион, Който погълна моавския край И темето на шумните [борци].

46

Горко ти Моаве; Хамосовите люде загинаха; Защото синовете ти се хванаха пленници И дъщерите ти пленници.

47

Но при все това, Аз ще върна моавските пленници В послешните дни, казва Господ. До тук съдбата на Моава.