Исая 53

1

Кой е повярвал известието ни? И на кого се е открила мишцата Господна?

2

Защото израсна пред Него като отрасъл, И като корен от суха земя; Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме, Нито красота та да Го желаем.

3

Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; И, както човек, от когото отвръщат хората лице, Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.

4

Той наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари; А ние Го счетохме за ударен, Поразен от Бога, и наскърбен.

5

Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него [дойде] наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.

6

Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.

7

Той беше угнетяван, но смири Себе Си, И не отвори устата Си; Както агне водено на клане, И както овца, която пред стригачите си не издава глас, Така Той не отвори устата Си.

8

Чрез угнетителен съд биде грабнат; А кой от Неговия род разсъждаваше, Че биде отсечен отсред земята на живите Поради престъплението на Моите люде, върху които [трябваше] да падне ударът?

9

И определиха гроба Му между злодеите, Но по смъртта Му при богатия; Защото не беше извършил неправда, Нито имаше измама в устата Му.

10

Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал; Когато направиш душата Му принос за грях, Ще види потомството, ще продължи дните Си, И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.

11

Ще види [плодовете] от труда на душата Си и ще се насити; Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него, И Той ще се натовари с беззаконията им.

12

Затова ще Му определя дял между великите, И Той ще раздели корист със силните, Защото изложи душата Си на смърт И към престъпници биде причислен, И [защото] взе на Себе Си греховете на мнозина И ходатайствува за престъпниците.