Исая 5

1

Сега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му. Любезният ми имаше лозе На много тлъсто бърдо.

2

Окопа го, и очисти го от камъните, И насади го с отбрана лоза, Съгради кула всред него, Изкопа още и лин в него; И очакваше [сладко] грозде, Но то роди диво.

3

И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже, Съдете, моля, между Мене и лозето Ми.

4

Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, Което не му направих? Защо, [тогава], докато очаквах да роди [сладко] грозде, То роди диво?

5

И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; Ще махна плета му, и то ще се похаби; Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче;

6

И ще го запустя; не ще да се подреже нито прекопае, Но ще произведе глогове и шипки; Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него.

7

Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом И Юдовите мъже са садът, който Го зарадва; И Той очакваше [от тях] правосъдие, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл.

8

Горко на ония, които прибавят къща на къща, И събират нива с нива, докато не остане място, И вие си направите да живеете сами всред земята!

9

Господ на Силите ми [казва] в ушите: Наистина много къщи ще запустеят без жители, Даже големи и хубави [къщи];

10

Защото десет уврата лозе ще дадат [само] един ват [вино], И един кор семе ще даде [само] една ефа [плод],

11

Горко на ония, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие, Които продължават до вечер, догдето ги разпали виното!

12

И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка, И с вино са техните угощения; Но не се взират в делото Господно, Нито са внимавали на действието на ръцете Му.

13

Затова Моите люде са закарани в плен, - Защото нямат знание; Па и почтените им мъже умират от глад, И множеството им съхне от жажда,

14

Затова става преизподнята по-лакома, И отвори чрезмерно устата си; И [в нея] слизат славата им, И множеството им, и великолепието им, И ония, които се веселят между тях.

15

И навежда се долният човек, И унижава се големецът, И очите на високоумните се навеждат;

16

А Господ на Силите се възвишава чрез правосъдие, И светият Бог се освещава чрез правда.

17

Тогава агнетата ще пасат както в пасбищата си; И чужденци ще изядат запустелите места на тлъстите.

18

Горко на ония, които теглят беззаконието с въжета от лъжи, И грехът като с ремъци от товарна кола, -

19

Които казват: Нека бърза, Нека ускори делото Си, за да го видим; И нека приближи и дойде Възнамеряването от Светия Израилев, за да го разберем!

20

Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; Които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!

21

Горко на ония, които са мъдри в своите очи, И които са разумни пред себе си!

22

Горко на ония, които са юнаци да пият вино, И силни да подправят спиртно питие, -

23

Които за дарове оправдават беззаконника - И отнемат от праведника правото му!

24

Затова, както огнен пламък пояжда плявата, И както сламата се губи в пламъка, Така и техният корен ще стане като гнилота, И цветът им ще възлезе като прах. Защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите, И презряха думата на Светия Израилев.

25

За туй, гневът на Господа пламна против людете Му, И Той простря ръката Си против тях та ги порази; Та потреперяха хълмовете, И техните трупове станаха като смет всред улиците. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

26

И Той ще издигне знаме за народите от далеч, И ще засвири за всеки [от тях] от края на земята; И, ето, те скоро ще дойдат набързо.

27

Никой измежду тях не ще се умори нито ще се спъне. Никой не ще задреме нито ще заспи; Нито ще се разпаше поясът от кръста им, Нито ще се скъса ремъкът на обущата им.

28

Стрелите им са остри, и всичките им лъкове запънати; Копитата на конете им ще се считат за кремък, И колелата им за вихрушка.

29

Ревът им ще бъде като на лъв; Те ще реват като млади лъвове; Да! ще реват, и ще сграбчат лова, и ще го завлекат, И не ще има кой да го отърве.

30

И в същия ден ще реват против тях като морското бучение; И ако погледне някой на земята, ето тъмнина [и] неволя, И виделината помрачена през облаците й.